Лорн остави Върховния крал на смъртното му легло, прекоси преддверието сред дълбока тишина, под погледите на всички.
— Кралят е мъртъв — рече той.
И излезе, без да се обръща.
Епилог
Началото на пролетта на 1549 година
Планините на Аргор
Но детето беше родено. Както указваха звездите на небосвода на съдбата, негов баща беше Рицарят с меча и то носеше белега на Мага.
Говореше се, че е вещица.
Отдалеч Майрен гледаше как колибата ѝ гори сред планините.
Тя сама я беше подпалила, съзнавайки, че никога повече няма да се върне тук. Сега всичко, което притежаваше, беше в чантата до краката ѝ. А в ръцете ѝ детето, което Лорн ѝ бе направил миналата пролет, спеше, увито топло.
То носеше белег — печат от черен камък, с който беше родено и на който имаше издълбана древна руна.
Този белег предначертаваше съдбата му.
Той го обричаше на скитничество — и скитничеството започваше днес, преди да дойде омразата.
Майрен взе чантата си.
После тръгна.
Утрото едва изгряваше и тази зора бележеше началото на нов свят.