Големият нос на Лев Руак се промуши през тревата и собственикът му произнесе:
— Ще ми позволите ли да се присъединя към вас?
Бъртън кимна и Фрайгейт каза:
— Разбира се, защо не?
Руак се измъкна от тревата. Последва го ниска и бледокожа жена с едри кафяви очи и красиви деликатни черти. Руак я представи като Таня Каувиц. Бил се запознал с нея предната нощ и останали заедно, тъй като имали много общи неща. Тя имаше рускоеврейски произход, родена беше през 1958 година в Бронкс, Ню Йорк Сити, станала учителка по английски, омъжила се за бизнесмен който станал милионер и починал когато тя била на четиридесет и пет години, като я оставил свободна да се омъжи за мъжа, в когото била влюбена в продължение на петнадесет години. Шест месеца по-късно починала от рак. Информацията я поднесе Таня, а не Лев, и при това на един дъх.
— Снощи беше истински ад там долу — каза Лев. — Наложи се двамата с Таня да избягаме в гората, за да си спасим живота. Така че реших да ви потърся и да ви помоля да ни вземете при вас, ако е възможно. Извинявам се много за прибързаните ми забележки вчера, мистър Бъртън. Мисля, че наблюденията ми бяха верни, но становищата, за които говорех, трябва да се разглеждат в светлината на вашите взаимоотношения с другата страна.
— Ще поговорим и за това, има време — каза Бъртън. — По времето, когато написах книгата, страдах от злобните и зловещи лъжи на лихварите от Дамаск, които…
— Но разбира се, мистър Бъртън — каза Руак. — Както искате, нека бъде по-късно. Просто исках да наблегна на факта, че ви считам за много способен и силен човек, и бих искал да се присъединя към вашата група. Ние сме в състояние на анархия, ако въобще анархията може да се нарече състояние, и мнозина от нас се нуждаят от защита.
Бъртън не обичаше да го прекъсват. Той се озъби и изрече:
— Много ви моля да не ме прекъсвате, докато ви обясня. Аз…
Фрайгейт се изправи и каза:
— Ето ги и другите. Чудя се, къде ли са били?
Но не всички се бяха завърнали. От отделилите се деветима души сега тук имаше само четирима. Мария Тучи обясни, че те тръгнали през нощта след като дъвкали дъвката, и накрая спрели при един от големите огньове на открито в равнината. След което се случили много неща; последвали побоища и атаки на мъже върху жени, мъже срещу мъже, жени срещу мъже, жени срещу жени, дори се нахвърляли и върху децата. Групата им се разделила в последвалия хаос, тя успяла да се намери с другите трима едва час по-късно, като търсила сред хълмовете каменен олтар да си зареди граала.
Лев допълни няколко подробности. Резултатите от дъвченето на наркотичната дъвка били трагични, забавни, или приятни, очевидно в зависимост от индивидуалните реакции. Освен несъмненият афродизиаков ефект, проявил се при много хора, дъвката притежаваше и много други. Например една семейна двойка починала в Опчима, предградие на Триест, през 1899 година. Те възкръснали на шест крачки един от друг. Плакали дълго от радост, че били и сега заедно, докато толкова други двойки били разделени. Благодарили на Господ за щастието, с което ги дарил, макар че подхвърляли на висок глас коментарии, че светът не бил това, което им били обещавали. Но те били прекарали заедно половин век и сега се канели да бъдат заедно до края на вечността.
Само няколко минути след като сложил дъвката в устата си мъжът удушил жена си, захвърлил тялото й в реката, сграбчил друга в прегръдките си и побягнал към мрака в гората заедно с нея.
Друг мъж пък се качил върху каменния олтар и цяла нощ държал реч, дори и в дъжда. Той демонстрирал на малцината, които можели да го чуят, и на още по-малкото, които го слушали, принципите на едно съвършено общество и как могат да ги претворят в живота. На зазоряване вече бил толкова прегракнал, че загубил гласа си. А докато бил на Земята, едва ли бил и два пъти пред изборните урни.
Един мъж и една жена, отвратени от животинската атмосфера, завладяла хората, се опитали насилствено да разделят двойките. Резултатите се изразили в отоци, разбити носове, разцепени устни, и две мозъчни сътресения, и двете понесени от смелчаците. Някои жени и мъже прекарали нощта на колене молейки опрощение за греховете си.
Имало пребити, изнасилени и убити деца, а някои от тях претърпели и трите. Но не всички се поддали на всеобщата лудост. Голям брой възрастни защитили децата, или поне се опитали да го сторят.