Определено се различаваше от всички плажове, които той познаваше. Тук бяха същите хора, които бяха приели душовете в баните си, плажните костюми, които ги покриваха от глава до пети, и всички останали благоприлични технически съоръжения на цивилизацията, възприети от тях като абсолютно морални и жизнено важни за живота в едно благопристойно общество. И въпреки това само едни ден след като се бяха озовали на това място, бяха захвърлили всички условности и плуваха голи. И изпитваха наслаждение от това.
Една част от обяснението да приемат това състояние на нещата се дължеше на шока от възкресението. А и едва ли можеха да направят нещо в условията на първия им ден. А и освен това имаше много представители на диви племена или такива възпитани в духа на тропиците, които не се впечатляваха особено от голотата.
Той повика една жена, която се беше потопила до кръста във водата. Тя имаше малко грубичко, но приятно лице, и искрящи сини очи.
— Това е жената, която атакува Сър Робърт Смитсън — каза Лев Руак. — Мисля, че се казваше Уилфреда Олпорт.
Бъртън изгледа с любопитство и уважение едрия й бюст.
— Как е водата? — запита той.
— Чудесна! — отвърна тя, смеейки се.
Той развърза граала си, свали колчана, който придържаше камениия му нож и брадва, и пристъпи във водата с ароматния калъп сапун. Водата беше с приблизително десет градуса по-ниска температура от тази на тялото му. Завърза разговор с Уилфреда докато се насапунисваше. Дори и да изпитваше още гняв по повод на Смитсън, не го демонстрира. Акцентът й беше определено от северна Англия, може би Къмбърланд.
— Чух за твоя сблъсък с последния велик лицемер, баронетът — каза й Бъртън. — Макар че сега би трябвало да бъдеш щастлива. Млада си, красива и здрава, и не е необходимо да се трепеш за комата хляб. А и сега вече не е нужно да го правиш за пари.
С момиче от фабриката като нея нямаше смисъл да се говори със заобикалки. Не беше такъв човек.
Уилфреда го изгледа със същия студен поглед, с който го беше дарила и Алиса Харгрейвз.
— Брей, ти си бил железен, бе! Англичанин, нали? Не мога само да те позная по акцента откъде си. Май си от Лондон, ама имаш и нещо чуждо.
— Топло, топло, много топло — изсмя се той. — Аз съм Ричард Бъртън, между другото. Какво ще кажеш, ако дойдеш при нас? Събрали сме се, за да се браним при нужда, а днес следобед ще построим няколко къщурки. Имаме си и наш олтар за граалите, хей там, сред хълмовете.
Уилфреда изгледа Тау Китянина и неандерталеца.
— И те ли са в твоята команда? Чух за тях; казват, че това чудовище било човек от звездите, и дошло при нас в 2000 година, така казват.
— Той няма да ти причини нищо лошо — каза Бъртън. — Нито пък неандерталецът. Е, какво ще кажеш?
— Аз съм само една жена — каза тя. — Какво мога да предложа?
— Всяка жена има какво да предложи — каза Бъртън и се ухили.
Тя избухна в изненадващ смях. Заби показалец в гърдите му и каза:
— Ама голям тарикат си и ти! Какво става, не можеш да си хванеш гадже ли?
— Имах едно и го загубих — каза Бъртън, което не беше съвсем вярно.
Не знаеше какво възнамерява да направи Алиса. Не проумяваше какво продължава да търси при тях, след като беше толкова отвратена и ужасена. Най-вероятно предпочиташе познатото пред непознатото зло. Той самият беше отвратен от тъпотията й, но не му се щеше да я изпуска. Любовната им авантюра предната нощ можеше и да е била следствие от наркотика, но той още усещаше привкуса й. Тогава защо молеше тая жена да се присъедини към тях? Най-вече за да накара Алиса да ревнува, отговори си той. Вероятно да има жена до себе си през нощта, ако Алиса го отхвърлеше. Вероятно… но и той самият не беше съвсем наясно със себе си.
Алиса стоеше на брега, водата мокреше стъпалата й. Мястото, където беше стъпала, беше само на инч по-високо от реката. Ниската трева продължаваше и в коритото на реката, оформяйки мека подложка под стъпалата на Бъртън, като продължаваше и в дълбокото. Той захвърли сапуна на брега и заплува навътре в реката. Отдалечи се на около четиридесет фута и се гмурна. Тук течението внезапно се усилваше, а дълбочината рязко се бе увеличила. Заплува отвесно надолу с отворени очи, чак докато светлината се загуби и и болка прониза ушите му. Упорито продължи надолу и след малко пръстите му докоснаха дъното. Мекият тревен килим се простираше по цялото корито.
Изплава и се насочи към брега. Водата вече стигаше кръста му, когато видя Алиса да си смъква дрехите. Беше много близо до брега, но бе клекнала и водата я покриваше до шията. Сапунисваше главата и лицето си.