— Защо не дойдеш при нас? — извика той на Фрайгейт.
— Пазя граалите — извика му той в отговор.
— Браво!
Бъртън се изпсува тихомълком. Трябваше да се сети своевременно и да остави някого за пазач. Не го биваше много за водач; оставяше нещата да се развиват от само себе си. Много експедиции бе предвождал на Земята, но никоя от тях не се бе отличавала особено с добра дисциплина или умело ръководство. И все пак, по време на Кримската война, когато предвождаше нередовните части на Бийтсън, и обучаваше дивата турска кавалерия, башибузуците, се беше справил много добре, далеч по-добре от много други. Така че не беше необходимо да се укорява…
Лев Руак се измъкна от водата и обра с ръце влагата от тялото си. Бъртън също излезе и седна до него. Алиса му обърна гръб, но не знаеше дали го направи нарочно или не.
— Щастлив съм не само защото пак съм млад — каза Руак със силно акцентирания си английски, — но и защото пак съм с два крака.
Той почука дясното си коляно.
— Загубих го при пътна злополука в Търнпайк, Ню Джърси, на петдесетгодишна възраст.
Изсмя се и продължи.
— Някой би нарекъл ситуацията, в която изпаднах, комична съдба. Две години преди това да се случи ме заловиха арабите, когато търсех минерали в пустинята, в държавата Израел, нали разбирате…
— Искате да кажете Палестина? — запита го Бъртън.
— Евреите си основаха независима държава през 1948 година — каза Лев. — Няма откъде да го знаете, разбира се. Ще ви разкажа и за това, но по-нататък. И така, бях заловен и изтезаван от арабски партизани. Не ми се навлиза в подробности; повдига ми се само като си спомня. Но същата нощ още успях да се измъкна, след като размазах с парче скала главите на двама от тях и застрелях още двама със завладения автомат. Другите побягнаха и така се измъкнах. Имал съм късмет, защото скоро ме откри армейски патрул и ме прибра. Но две години по-късно, когато бях в Щатите и карах към Търнпайк, един камион, голям полуприцеп, ще ти разкажа и за това по-късно, ми пресече пътя и аз се врязах в него. Бях тежко ранен и ми ампутираха десния крак под коляното. Но това, заради което ти разказвах историята, беше, че шофьорът беше родом от Сирия. Така че, накрая успяха да ме сгащят, въпреки че пак се отървах, макар и без крак. Нашият приятел от Тау Кит довърши окончателно работата. Макар че той само ускори малко нещата, които си бяха тръгнали по пътя.
— Какво искаш да кажеш с това? — запита го Бъртън.
— Милиони хора умираха от глад и недояждане, дори и Съединените Щати бяха минали на изключително строг и ограничен порцион, а отровените води, земя и въздух довършваха още милиони други. Учените пресметнаха, че кислородът на Земята щеше да свърши след десет години, защото фитопланктонът в океаните — знаеш че половината кислород в земната атмосфера се отделя от тях — умираше. Океаните бяха отровени.
— Океаните?
— Не ти се вярва ли? Вярно, ти си умрял през 1890 година, така че ти е трудно да го повярваш. Но някои хора още през 1968 година бяха предсказали какво точно ще се случи през 2008 година. Вярвах им, бях биохимик. Но мнозинството от населението, особено тези, от които зависеше всичко, широките народни маси и политиците, не им се вярваше, докато накрая стана прекалено късно за каквото и да било. Бяха предприети редица мерки с влошаването на положението, но те обикновено бяха или твърде слаби или прекалено закъснели, защото засягаха финансовите интереси на мощните корпорации, които им се противопоставяха с всички сили. Но това е една много дълга и тъжна история, и ако искаме да си построим къща, трябва да започнем веднага след като приключим с обяда.
Алиса излезе на брега и прокара ръце по тялото си. Слънцето и вятърът бързо я изсушиха. Тя си прибра дрехите, но не ги облече. Уилфреда я разпита за тях. Алиса й обясни, че дразнят страшно силно кожата, но че тя ще ги сложи през нощта, ако застуди. Беше любезна към Уилфреда, но открито дистанцирана. Беше дочула голяма част от разговора на момичето с Бъртън и бе разбрала за фабричното й минало на курва, умряла от сифилис. Или поне така считаше самата Уилфреда. Не можеше да си спомни момента на смъртта. Без съмнение, бе изчуруликала радостно тя, първо била загубила разсъдъка си.
Алиса се отдръпна още по-далеч при думите й. Бъртън се ухили, като си мислеше как ли ще реагира, ако разбереше, че и той беше страдал от същата болест, след като я беше прихванал от една робиня в Кайро по време на дегизираното му като мюсюлманин пътешествие към Мека през 1853 година. Бяха го «излекували» и разумът му не беше засегнат физически, но душевните му страдания бяха жестоки. Но най-важното нещо беше, че възкресението даряваше всекиго с младо, силно и здраво тяло, и каквото и да се беше случило на човек на Земята, то не оказваше никакво влияние върху сегашното положение на нещата.