Нямаше право да обвинява Алиса Харгрейвз. Тя беше типичен продукт на своето време и общество; като всички жени, и тя бе това, в което я бяха превърнали мъжете; и въпреки това бе проявила сила на характера и гъвкавост на мисленето си да се издигне над някои от най-типичните предразсъдъци на епохата си. Тя бе приела голотата като нещо нормално и естествено и не бе демонстрирала открита враждебност или презрение към момичето. Бе споделила ложето му; акт, който далеч надхвърляше всичко мислимо за жена като нея. И това още първата нощ след възкресението, когато би трябвало да падне на колене пеейки осанна, защото бе «съгрешила», и кълнейки се никога повече няма да повтори «греха» си.
По пътя към хълмовете той непрекъснато си мислеше за нея, като от време на време обръщаше глава да я изгледа. Голата глава състаряваше лицето й, но пък същата тази голота я правеше да изглежда като младо момиче под пъпа. И всеки от тях беше състарен над шията си и дете под пъпа си.
Той забави крачка и тя се изравни с него. Фрайгейт и Логу отидоха напред. Задният изглед на Логу поне щеше да го компенсира при евентуалния му неуспех от разговора с Алиса. Задникът на Логу притежаваше забележителна овална форма; бутовете й бяха като две яйца. И тя се олюляваше по същия главозамайващ начин като нея.
Той заговори с нисък глас:
— Ако миналата нощ те е разтърсила толкова много, защо остана при мен?
Красивото й лице в миг погрозня и се набръчка.
— Не останах с теб! Останах с групата! А и освен това не съм спряла да мисля за миналата нощ. Не мога да го отрека. Наркотикът в оная дъвка ни накара да се държим като… като животни. Поне за себе си знам, че той беше виновен за всичко. А ти ако искаш, мисли си другояче!
— Тогава нямам никакъв шанс да я повторим?
— Как смееш да ми задаваш такъв въпрос! Разбира се, че не! Как можа!
— Аз не съм те насилвал — каза той. — Както ти обясних, ти постъпи така, както би постъпила, ако задръжките ти бяха изчезнали. Тези задръжки са нещо добро — при определени обстоятелства разбира се. Например, когато си омъжена по закон за мъжа, когото обичаш в страната Англия на Земята. Но Земята вече не съществува, поне в онзи вид, в който я познавахме. Нито пък Англия. Нито английското общество. И ако половината човечество е възкръснало разпръснато по поречието на тази река, може би ти никога няма да срещнеш съпруга си. Вие вече не сте съпруг и съпруга. Спомняш ли си… и докато смъртта ни раздели? Ти си починала, следователно раздялата е настъпила. А и освен това, в Рая не можеш да встъпиш в брак.
— Вие сте богохулник, мистър Бъртън. Чела съм за вас във вестниците, и някои от книгите ви за Африка и Индия и онази за мормоните в Щатите. Чувала съм и някои истории, повечето от които ми е трудно да приема за верни, защото ви показват като изключително злобен и покварен. Реджиналд изпадна в силно негодуване след като прочете вашата Касида. Каза, че няма намерение да държи такава нечестива атеистическа литература у дома си и хвърли всичките ви книги в камината.
— Щом съм толкова злобен и покварен, и се чувствувате паднала жена, защо не си отидете?
— Трябва ли да се повтарям? В другата група може да се окажат още по-лоши и от вас. А и освен това, както ми посочихте, не сте ме насилвали. Струва ми се, че под циничния ви и присмехулен ум се крие нещо като сърце. Видях ви как се просълзихте, докато носихте плачещата Гуенафра.
— Разкрит съм — ухили се той. — Е, добре, нека бъда така. Ще бъда кавалер, няма да се опитвам да ви съблазня и да се опитам да ви вкарам в грях. Но следващият път, когато ме видите да си дъвча дъвката, побързайте да се скриете нейде. А междувременно ви давам честната си дума, че няма за какво да се страхувате от мен, но само докато не изпадна под влиянието й.
Очите й се разшириха и тя спря.
— Мислите пак да дъвчете?
— А защо не? Определено превръща някои хора в диви зверове, но не и мен. Не изпитвам някаква изгаряща нужда от нея, така че ме съмнява да се превръщам в наркоман. На времето изпушвах по някоя друга лула опиум, но не съм го правил, защото съм бил пристрастен към него, така че нямам причини да мисля, че съм предразположен към наркотичен глад.
— Сега ми е ясно, че често сте си угаждали на душицата, и то здравата. Вие и онова кошмарно създание мистър Суинбърн…