Тя внезапно млъкна. Някакъв мъж й беше подвикнал, и макар че тя не разбираше италиански, нецензурният му жест не остана неясен за нея. Тя пламна цялата, но продължи забързано напред. Бъртън изгледа с дива злоба мъжа. Беше добре сложен мургав младок с едър нос, безволева брадичка, и близко поставени очи. Езикът му беше от подземния свят на Болоня, където Бъртън бе прекарал много време в изследване на етруски находки и реликви. Зад гърба му бяха застанали десет мъже, повечето от които притежаваха същите злокобни и заплашителни черти като тези на вожда си, и още пет жени. Беше повече от ясно, че жените не им достигаха, и искаха да прибавят още към групата си. А и едва ли щяха да пропуснат шанса да усилят въоръжението си с каменните оръжия на Бъртъновите хора. Не носеха нищо друго освен граалите си и бамбукови пръти.
11
Бъртън се обади остро и групата му се събра около него. Кац не разбра думите му, но мигновено усети какво се готвеше и застана отзад до Бъртън. Животинският му вид и каменният боздуган в мощната му ръка накараха болонците да запазят благоразумна дистанция. Следваха групата отдалеч и подхвърляха шумно коментари и заплахи, но не се осмеляваха да се приближат прекалено. Но като стигнаха до подножието на хълмовете водачът им изкряска команда и те нападнаха.
Младокът със сближените очи изрева, размахвайки граала си на края на лентата, и затича към Бъртън. Бъртън избягна удара и замахна с бамбуковото си копие в мига в който чуждия граал профуча на сантиметър от главата му. Каменният наконечник потъна в слънчевия сплит на нападателя и той политна, падайки на гръб със стърчащото от корема му копие. Неандерталецът изби чуждия граал с пръта си, който отхвърча настрана. Той се хвърли напред и острието на каменната му брадва се вряза в черепа на нападателя му, който рухна с окървавена глава.
Дребничкият Лев Руак изблъска в гърдите атакуващия го с граала си и скочи отгоре му. Петите му се врязаха в лицето на мъжа, който се мъчеше да се изправи от земята. Мъжът политна назад; Руак замахна отново и заби каменния си нож в рамото на мъжа. Раненият изпищя, затъркаля се настрани, скочи на крака и побягна.
Фрайгейт се справи далеч по-добре, отколкото беше предполагал Бъртън, въпреки че в първия момент, когато бандата бе започнала да ги предизвиква, бе побледнял и се бе разтреперал. Беше привързал граала си за лявата китка, а в дясната си ръка стискаше каменната брадва. Той се вряза във вражеската група, получи удар по рамото с граал, който успя да смекчи частично като го блокира със собствения, и падна. Един от нападателите вдигна с две ръце бамбуковия си прът и замахна да го прободе в корема, но Фрайгейт ловко се претърколи встрани, вдигайки над себе си граала като щит. След миг вече беше на крака и блъсна с глава мъжа, след което и двамата се намериха на земята. Фрайгейт се озова отгоре и острието на каменната му брадва два пъти се вряза в черепа на този под него.
Алиса бе захвърлила граала си в лицето на нападателя й и после го промуши със заострения и обгорен на огъня връх на копието си. Логу скочи отстрани на мъжа и стовари с такава сила пръта си върху главата му, че той падна на колене от удара.
Битката не надхвърли и минута. Останалите нападатели напуснаха панически бойното поле със жените след себе си. Бъртън обърна на гръб пищящия лидер и измъкна копието си от стомаха му. Върхът бе проникнал не повече от половин инч.
Мъжът се изправи със залитане, притиснал с две ръце шуртящата рана, и закрета към равнината. Двама от нападателите бяха в безсъзнание, но вероятно щяха да оживеят. Удареният от Фрайгейт мъж беше мъртъв.
Американецът бе почервенял по време на битката и после отново бе побледнял. Но нямаше вид да му е прилошало или да се разкайва от стореното. Ако лицето му съдържаше нещо, то това беше израза на триумф. И облекчение.
— Това беше първия човек, който убивам през живота си! Първият! — изрече той.
— Сигурен съм, че няма да ти е последният — каза Бъртън. — Освен ако следващият не те изпревари.
— Мъртвият и тук си е същият, какъвто би бил и на Земята — каза Лев Руак като гледаше трупа. — Чудя се къде ли отиват ония, които загиват и в задгробния си живот?
— Ще научим, като поживеем достатъчно. Моите поздравления, момичета. Справихте се отлично.
— Направих това, което трябваше — каза Алиса и се отдалечи.
Беше бледа и трепереше. Логу пък изглеждаше силно възбудена от преживяното.
Добраха се до каменния олтар половин час преди пладне. Завариха обаче картина доста по-различна от тази, която бяха оставили. Уютната им котловинка бе побрала над шейсет човека, много от които бяха заети с обработката на кварц. Един мъж бе захлупил със шепа окървавеното си око, в което бе влетяло парченце кварц. Още няколко бяха с окървавени лица или държаха премазаните си пръсти.