Отпиха и насядаха около огъня за малко; пушеха и разговаряха. Сенките се сгъстиха, небето загуби синия си цвят, и на него плавно разцъфнаха гигантските отделни звезди и звездни купове, които изникваха като бледи призрачни сенки с падането на здрача. Небето наистина излъчваше някакъв особен, триумфален блясък.
— Направо като илюстрация на Сайм — каза Фрайгейт.
Бъртън не знаеше кой е този Сайм. Половината от разговорите му с хората от двадесети век протичаха във взаимни обяснения и разяснения за събития и хора.
Бъртън се изправи, заобиколи огъня и коленичи при Алиса от другата страна на огнището. Тя току-що бе приспала малката Гуенафра в колибата.
Той й протегна половин парче дъвка и каза:
— Преди малко сдъвках моя дял. Ще вземеш ли другата половина?
Тя го погледна без всякакво изражение на лицето и каза:
— Не, благодаря.
— Имаме осем колиби — каза той. — Освен мен, теб и Уилфреда всеки си е избрал в коя колиба и с кого ще живее.
— Изключи ме от твоето число.
— Тогава ще спиш с Гуенафра, така ли?
Лицето й остана скрито за погледа му. Той постоя няколко секунди, после се изправи и се върна от другата страна на огнището, където седна до Уилфреда.
— Можеш да си ходиш, сър Ричард — проговори тя със свити устни. — Господ ми е свидетел, че не обичам да ме пренебрегват. Можеше да я питаш някъде насаме, където никой нямаше да те види. И аз имам гордост.
Той мълча близо минута. В първия момент бе изпитал желание да й отвърне с нещо язвително. Но тя беше права. Дори и да беше прекарала земния си живот като курва, тя пак беше в правото си да иска да се отнасят към нея като с човешко същество. Беше я третирал прекалено презрително. Особено след като тя твърдеше, че гладът я беше тласнал по този път, макар че той си имаше свое мнение по въпроса. Твърде много проститутки бяха влезнали в занаята със съвсем различни от нейните причини; твърде много използуваха общоприетите клишета, за да се оправдаят пред обществото. Но въпреки това гневът й към Смитсън и поведението й към Бъртън показваха, че беше искрена.
Той се изправи и каза:
— Нямах намерение да накърнявам достойнството ти.
— Обичаш ли я? — запита го Уилфреда, като го гледаше отдолу нагоре.
— Казвал съм го само на жената, която единствено съм обичал — каза той.
— Твоята съпруга?
— Не. Момичето почина преди да успея да се оженя за нея.
— А колко време беше женен?
— Двайсет и девет години, макар че това не ти влиза в работата.
— Господ да ме убие! И през цялото това време ти нито веднъж не й каза, че я обичаш?
— Нямаше необходимост — каза той и се отдалечи.
Предпочетената от него къща бе побрала Монат и Кац. Кац беше пуснал дъскорезницата в действие; Монат лежеше облегнат на хълбока си и пушеше цигарата си с марихуана. Той я предпочиташе пред тютюна, защото вкусът й силно наподобяваше родния му тютюн. Не му оказваше някакво специфично въздействие. Но пък земният тютюн го даряваше, макар и рядко, с богати и цветни халюцинации.
Бъртън реши да запази остатъка от наркотичната дъвка. Запали цигара с ясното съзнание, че марихуаната ще вгорчи и без това гневното му, обхванато от фрустрация съзнание. Запита Монат за родната му планета, Гуурк. Разказът му го заинтригува страшно много, но марихуаната бавно издуваше платната си и той бавно отплава към неведомите брегове под заглъхващия глас на пришелеца.
— … закрийте си очите, момчета! — изрече Гилкрайст с проточения си шотландски глас.
Ричард погледна Едуард; Едуард се ухили и покри очите си с длан, но със сигурност надзърташе през разперените си пръсти. Ричард закри и той очи с ръце, но продължаваше да се надига на пръсти. Макар че и двамата бяха стъпали на някакви сандъци, налагаше им се да протягат шии над главите на възрастните пред тях.
Главата на жената лежеше вече в улея; дългата кестенява коса закриваше лицето й. Прииска му се да види изражението й с което гледа кошницата под себе си, готова да приюти главата й.
— Да не сте надзърнали, момчета! — обади се отново Гилкрайст.
Барабаните забумтяха, дочу се единичен вик, блестящото острие политна надолу, тълпата изрева в синхрон, неколцина изстенаха или изпищяха, и главата тупна в коша. Прерязаният врат изригна алена тлъста струя, която сякаш нямаше край. Кръвта не спираше да шурти и обля цялата тълпа, като стигна и него и заля ръцете му, макар че беше на повече от петдесет ярда от нея, стичайки се по пръстите и лицето му, като пълнеше очите му и го заслепяваше; след малко усети устните си хлъзгави и солени. И той изпищя…