— Това е много интересно — каза Бъртън. — Ще се занимаем и с тая теория при по-подходящ момент. Позволете ми само да ви отбележа, че почти всеки възкресен идва от общество с култура, която поощрява войната, убийствата, насилието, престъпленията, грабежите и лудостта. Това са хората сред които ще живеем от сега нататък и с които ще си имаме работа. Възможно е да израсте ново поколение, не знам. Много е рано да се каже със сигурност, защото сме тук само от седем дни. Намираме се в свят обитаван от човешки същества, които в повечето случаи действуват така, сякаш са маймуни-убийци, и никой не ни пита дали ни харесва или не.
А сега нека се върнем на нашия модел.
Седяха на малките бамбукови столчета пред колибата на Бъртън. Върху бамбуковата масичка пред тях се намираше модел на лодка изработен от борина и бамбук. Върху корпуса му беше поместена платформа с нисък релинг в центъра. Мачтата му бе самотна, много висока, с надлъжно ветрилно стъкмяване, издут кливер, и леко издигнат мостик с кормило. Бъртън и Фрайгейт бяха използували кремъчните си ножове и остриетата на ножиците, за да издялат модела на катамарана. Бъртън бе решил, след като я построят, да я кръсти Хаджията. С нея щяха да тръгнат на поклонение, макар и не към Мека. Възнамеряваше да се отправят на пътешествие нагоре по течението на Реката докъдето беше възможно. (През това време реката беше станала собствено име.)
Двамата бяха разисквали надълго и нашироко териториалния императив, защото и двамата предусещаха трудностите, които щяха да съпровождат строежа на лодката. През изминалото време хората вече се бяха устроили по един или друг начин в този район. Бяха заградили с колчета периметрите си и построили своите жилища или още работеха върху тях. Представляваха самото разнообразие — от най-простите навеси до съвсем солидните сгради, които щяха да се състоят от бамбукови дънери и камък, щяха да имат четири стаи и да бъдат на два етажа. По-голямата част от тях бяха струпани около каменните олтари по поречието на Реката и в подножието на планината. Съгласно проведеното преди два дни от Бъртън проучване средната гъстота се колебаеше около 260–261 човека на квадратна миля. На всяка квадратна миля площ от равнината от двете страни на Реката се падаха приблизително 2,4 квадратни мили хълмиста площ. Но хълмовете бяха толкова неравни и толкова неравномерно разпръснати, че всъщност тяхната действителна обитаема площ беше около девет квадратни мили. В трите области, които беше изследвал, бе открил, че около една трета от хората бяха построили жилищата си в близост до крайречния каменен олтар, а друга трета около тези във вътрешността. Гъстотата на населението от двеста шейсет и един души на квадратна миля изглеждаше на пръв поглед голямо, но хълмовете бяха толкова много обрасли с растителност и хаотично разпръснати, че една малка група, живееща сред тях, можеше съвсем спокойно да се счита за уединена. А и равнината не даваше много често признаци на пренаселеност, освен по време на храна, защото през другото време равнинните обитатели бяха или в горите или ловяха риба по брега на Реката. Много от тях работеха върху еднодръвките си или бамбуковите си канута с мисълта за един бъдещ риболов по средата на Реката. Или пък с намерението на Бъртън за изследователска експедиция.
Бамбуковите площи бяха изчезнали, макар да беше повече от ясно, че щяха бързо да се възстановят. Бамбукът израстваше със шеметна бързина. Бъртън пресметна, че може да стигне на височина до петдесет фута само за десет дни.
Групата му се беше трудила прилежно и изсече огромно количество бамбук за лодката. Но тъй като искаха да държат крадците далеч от изкушението, насякоха още дървесина, за да издигнат от нея висока ограда. Тя беше в процес на довършване в деня когато приключиха с модела. Но големият проблем се състоеше в това, че им се налагаше да построят лодката в равнината. Нямаше да успеят да я прекарат през горите и по склоновете на многобройните хълмове, ако я построяха на това място.
— Така е, но ако се преместим и направим нов лагер, ще се сблъскаме със силна съпротива — беше казал Фрайгейт. — Не можем да намерим и един квадратен инч на границата с високата трева, върху който да няма предявени права. Така че ще ни се наложи да преминем през чужда площ, за да стигнем до равнината. Досега наистина никой не е направил сериозен въпрос от това, но нещата се менят всеки ден. А ако започнем да я строим само до границата на високата трева, можем после да я изнесем спокойно от гората и между колибите. Но тогава ще трябва да държим денонощни постове край нея, защото в противен случай като нищо могат да ни я отмъкнат. Или пък да я разрушат. Добре ги познавате тия варвари.