Лодката плъзна в Реката, вятърът и течението завъртяха носа й, но Бъртън изкрещя команда, ветрата се опнаха на вятъра, а той завъртя голямата дръжка на греблото, двойката носове описаха широка дъга и те вече напредваха по вятъра. Вълните подхвърляха Хаджията, двата носа режеха водата със съскащ звук. Слънцето беше ярко и топло, бризът охлаждаше телата им, чувствуваха се щастливи, но и същевременно малко угрижени, защото познатите брегове и лица се стопяваха в далечината. Не разполагаха нито с карти, нито с легенди на самотни пътешественици; с всяка измината миля те създаваха света.
Същата вечер, когато акостираха за пръв път на непознат бряг, се случи инцидент който озадачи Бъртън. Кац току-що бе пристъпил на брега сред тълпа от любопитни зяпачи, когато изведнъж го обзе голяма възбуда. Той забъбра на родния си език и се опита да хване за ръката мъжа който беше до него. Мъжът обаче се дръпна и се шмугна в тълпата, където се изгуби.
Бъртън запита Кац за случая и той се опита да му обясни:
— Той, такова… а-а… как му казваш?… а-а… а-а… — и посочи към челото си.
После нарисува във въздуха няколко непознати символа. Бъртън искаше да си изясни случая, но Алиса изведнъж зави и затича към един мъж. Очевидно го беше помислила за един от синовете си убити през Първата световна война. Последва голяма бъркотия. Алиса призна, че се е припознала. После пък изскочиха и други неотложни неща. Кац повече не повдигна въпроса и Бъртън го забрави. Но той щеше да си го припомни.
Точно 415 дни по-късно бяха изброили 24 900 каменни олтара на десния бряг на Реката. Лавирайки, борейки се с вятъра и течението, правеха средно по шейсет мили на ден, като спираха през деня да заредят граалите си, а през нощта да спят; понякога отсядаха за цял ден, за да могат да си протегнат схванатите крака и да поговорят с хора от брега; броят на каменните олтари означаваше, че са пропътували 24 900 мили. На Земята щяха да са обиколили екватора. Ако наредяха една след друга най-големите земни реки Мисисипи-Мисури, Нил, Конго, Амазонка, Янг-цзъ, Волга, Амур, Хуанхъ, Лена и Замбези, то така образуваната река пак нямаше да надвишава по дължина изминатия от тях участък на Реката. А Реката си течеше и течеше, като правеше големи завои, криволичеше напред-назад. И навсякъде се простираха равнини по двата бряга на Реката, зад тях гъстообраслите хълмове, и накрая се извисяваха студено и непокорно веригата от планини.
От време на време равнините се свиваха, а хълмовете се приближаваха плътно до Реката. Друг път пък Реката се разливаше във величествено езеро, три, пет, шест мили широко. Понякога пък планинските хребети почти се сливаха един в друг и лодката се стрелваше през каньони, където теснината караше водата буквално да завира, а небето представляваше тясна зигзагообразна ивица някъде много, много високо и черните отвесни стени сякаш всеки миг щяха да ги пресоват в прегръдката си.
Това, което никога не свършваше, бяха хората. Ден и нощ, мъже, жени и деца се тълпяха по бреговете на Реката, а по хълмовете бяха още повече.
Определена схема се набиваше вече в очи за изминалото време. Човечеството беше възкръснало покрай бреговете на Реката в една приблизителна хронологична и национална последователност. Лодката бе преминала покрай области населени предимно със словенци, италианци и австрийци, починали последното десетилетие на деветнайсети век, последвани от унгарци, норвежци, финландци, гърци, албанци и ирландци. Понякога пътешествениците отсядаха в области населени преимуществено от хора от други епохи и географски области. Веднъж ми се случи да преминат покрай участък с дължина двайсет мили населен с австралийски аборигени които преди това на Земята никога не бяха виждали бял човек. Друг участък пък, дълъг повече от сто мили, се обитаваше от токарианци (племето на Логу). Те бяха населявали земите по-късно станали известни като китайски Туркестан приблизително по времето на Христос. Бяха представители на най-източните индоевропейски племена в древността; културата ми бе процъфтявала известно време, и после бе загинала още преди да започнат атаките си пустинята и варварските племена.
Бъртън успя да проведе малко изследвания, които макар и крайно несъвършени, дадоха един интересен резултат. Разпределението от хора в отделните области се състоеше главно от 60 процента дадена националност и столетие, 30 процента от друга националност, обикновено от друга епоха, и 10 процента от всички епохи и земи.