Бъртън пристъпи напред и халоса мъжа по главата с брадвата си. Устата на мъжа се отвори; бамбуковият нож се изтръгна от зъбите му и падна, след което той заби лице в палубата. Бъртън вдигна ножа, развърза колана на нападателя и го изрита във водата. Действието му се съпроводи от силния рев на мъжете от бойното кану, което правеше завой. Бъртън видя, че приближават брега с пълна скорост и даде заповед за маневра. Лодката се завъртя и утлегарът й описа широка дъга. Устреми се напречно на Реката, а към тях се приближаваха цяла дузина съдове. Три бяха еднодръвки с по четири човека във всяка, четири бяха големи бойни канута, а останалите пет двумачтови шхуни. Последните носеха на борда си множество катапулти и бяха отрупани с въоръжени мъже.
Когато достигнаха средата на Реката Бъртън отново заповяда завой. Маневрата им позволи на платноходите да се приближат още повече, но Бъртън беше предвидил и това. Хаджията се стрелна отново с пристегнати срещу вятъра платна и се шмугна между двете шхуни. Разминаха се толкова близко, че успя да види лицата на екипажите и на двете шхуни. По-голямата част бяха от кавказката раса, макар че се мяркаха от много мургави до нордически белите. Капитанът на лодката откъм страната на пристанището извика на Бъртън на немски да се предадат.
— Няма да ви направим нищо лошо, ако се предадете, но ще ви измъчваме, ако продължите боя!
Акцентът му напомняше за унгарец.
В отговор Бъртън и Алиса изпратиха стрели. Тази на Алиса изтърва капитана, но прободе кормчията, който залитна и падна зад борда. Съдът моментално се наклони. Капитанът скочи към кормилото, но втората стрела на Бъртън го прониза нас коляното.
Силен трясък съпроводи сблъсъка на двете шхуни. Мачтите и платната им се оплетоха, някои се скършиха, мъжете изпопадаха върху палубата или зад борда. Макар че не потънаха, бяха извадени за дълго от строя.
Но стрелците им успяха да изстрелят запалени стрели миг преди да се сблъскат съдовете им. Дванайсет пламтящи стрели се забиха в бамбуковите платна на Хаджията. Носеха снопчета суха трева напоена с борова смола, които се разгоряха силно от вятъра и пламъците им бързо обхванаха платната.
Бъртън пое обратно кормилото от жените и изкрещя заповеди. Екипажът загреба с глинените си съдове и граалите вода от Реката и заля пламъците с нея. Логу се покатери с ловкостта на маймуна на върха на мачтата с въже вързано около кръста й. Тя хвърли края му долу и започна да издърпва ведрата с вода горе.
Това позволи на другите шхуни и няколко канута да се приближат още повече. Курсът на едната от тях със сигурност щеше да им пресече пътя. Бъртън отново направи рязка маневра, но този път не бяха достатъчно бързи поради теглото на Логу на върха на мачтата. Мачтата се залюля силно, утлегарът описа подивяла дъга поради неуспеха на мъжете да овладеят въжетата, и в същото време долетяха още стрели, които наново разгоряха платната. Няколко от тях се забиха в палубата. За момент Бъртън си помисли, че неприятелят им си е променил плановете и иска да ги потопи. Но стрелите просто бяха лошо изстреляни.
Хаджията отново се промъкна на косъм между двете шхуни. Двамата капитани и екипажите им се хилеха широко. Изглежда бяха скучали дълго време и сега това им беше добре дошло. Но дори и при тая ситуация екипажите залегнаха зад преградите, като оставиха офицерите, кърмчиите и стрелците да посрещнат и отговорят на огъня от Хаджията. Тетивите издрънчаха и тъмните ивици с пламтящи върхове и сини опашки прелетяха разстоянието между съдовете и пробиха платната на две дузини места, няколко се забиха в мачтата или утлегара, една дузина изсъскаха във водата, а една се стрелна на няколко инча покрай главата на Бъртън.
Алиса, Руак, Кац, де Грейсток, Уилфреда и Бъртън стреляха докато Естер управляваше лодката. Логу беше застинала на средата на мачтата в очакване огненият дъжд да спре. Пет стрели намериха три цели — един капитан, един кърмчия и моряк който си беше подал главата в най-неподходящия за него момент.
Изведнъж Естер изпищя и Бъртън се завъртя мигновено. Бойното кану беше изскочило иззад шхуната и беше само на няколко фута от носа на Хаджията. Невъзможно беше да се избегне удара. Двамата мъже върху платформата плонжираха встрани, а гребците наскачаха или се опитваха да се изправят, за да скочат върху другия съд. Хаджията се заби с пълна сила в шхуната точно до носа й, разпра я цялата, преобърна я и изсипа екипажа й в Реката. Хората на борда на Хаджията полетяха напред, а де Грейсток се озова във водата. Бъртън се плъзна по лице и гърди върху палубата и кожата му пламна като опърлена.