Тласъкът изтръгна Естер от кормилото и я запрати по палубата право в защитната ограда на комингса, където застина неподвижна.
Бъртън вдигна поглед нагоре. Платната горяха буйно, нямаше никаква надежда да ги спасят. Логу не се виждаше никъде, явно ударът беше изхвърлил и нея зад борда. Но след като стъпи на краката си, ги видя да плуват двамата с де Грейсток към лодката. Водата около двамата кипеше от отчаяните размахвания на отчаяните моряци на шхуната, които, както се разбра от нещастните им крясъци, не умееха да плуват.
Бъртън извика на мъжете да изтеглят на борда Уилфреда и де Грейсток докато той огледа пораженията. И двата носа на катамарана с много крехък сдвоен корпус бяха цъфнали от удара и водата шуртеше в тях. Пушекът от горящите платна и мачтата се стелеше на кълба около тях и Алиса и Гуенафра се давеха от кашлица.
Още едно бойно кану ги приближаваше бързо от север; двете шхуни бяха плували със стегнати платна срещу вятъра.
Имаха свободата да избират между продължаването на боя и възможността да намалят броя на враговете си, които очевидно щяха да се опитат да ги обезвредят, без да ги убиват. Или пък можеха да си опитат късмета с плуване. И в двата случая нямаха никакъв шанс да се измъкнат.
Издърпаха на борда Логу и Грейсток. Фрайгейт докладва, че Естер не иска да дойде в съзнание. Руак опипа пулса й, дръпна клепача й и после се върна при Бъртън.
— Не е мъртва, но е в абсолютна кома.
Бъртън произнесе:
— Момичета, знаете каква съдба ви очаква, ако паднете в ръцете им. Не мислете, че ви се налагам, но ви предлагам да се гмурнете колкото можете по-надълбоко и да погълнете вода. Утре сутринта ще се пробудите живи и здрави.
Гуенафра се бе измъкнала от покритата постройка върху палубата. Тя обви ръце около кръста му и го погледна със сухите си, но наплашени очи. Той я обгърна с едната си ръка и после каза:
— Алиса! Вземи я с теб!
— Къде? — запита тя.
Погледът й се местеше от кануто към него и обратно. Закашля се отново; пушекът продължаваше да се стеле около главата й и тя пристъпи напред, където вятърът го отвяваше.
— Когато се гмурнеш.
Той посочи Реката.
— Не мога да го направя — каза тя.
— Не искаш да им падне в ръцете, нали? Тя е съвсем малка, но това едва ли ще ги спре.
Лицето на Алиса щеше сякаш да се разкриви до невъзможност всеки момент и да се облее в сълзи. Но очите й останаха сухи.
— Добре — каза тя. — Сега това не е грях. Имам предвид самоубийството. Само се надявам…
— Да — каза той.
Този път не провлачи думата; нямаше време за провлачване на каквото и да било. Кануто беше само на четиридесет фута от тях.
— Следващото място може да се окаже същото или даже още по-лошо от това — каза Алиса. — И Гуенафра ще се пробуди сама. Знаеш, че вероятността да възкръснем на едно и също място е много малка.
— И въпреки това — каза той.
Устните й побеляха, после ги отвори и каза:
— Ще се бия докрай. И тогава…
— Може да не ти остане време — каза той.
Той вдигна лъка си и измъкна стрела от колчана си. Де Грейсток беше загубил своя и взе този на Кац. Неандерталецът постави камък в една прашка и започна да я върти. Лев вдигна своята и подбра камък от джоба си. Монат взе лъка на Естер, защото и той беше загубил своя.
Капитанът на кануто изкрещя на немски:
— Хвърлете оръжията си! Няма да ви сторим нищо лошо!
Секунда по-късно рухна върху един гребец, след като стрелата на Алиса прониза гърдите му. Друга стрела, вероятно на де Грейсток, отнесе със себе си още един човек във водата. Камък блъсна в рамото гребец и той припадна с крясък. Друг камък се стовари в главата на друг гребец и той изтърва греблото си.
Но кануто продължаваше. Двамата мъже на предната платформа подканяха екипажа да не си жали силите, докато не ги пронизаха две стрели.
Бъртън погледна зад себе си. Двете шхуни спускаха платната си. Очевидно щяха да се плъзнат до Хаджията, когато моряците им щяха да запратят въжетата с куките към борда им. Но ако се приближаха твърде близко, пламъците щяха да се прехвърлят и при тях.
Кануто се стовари върху Хаджията със своите четиринадесет мъртви или твърде тежко ранени, за да продължат да се бият, бойци. Миг преди носът на шхуната да се забие в чуждия корпус, оцелелите захвърлиха греблата и издигнаха малките си кръгли кожени щитове. Но дори и така, двама от тях пак намериха смъртта си, след като две стрели ги пробиха. Това означаваше двайсет бойци срещу шест мъже, пет жени и едно дете.