Залата гъмжеше от стражи с копия, тояги и каменни брадви. Дървена стълба в единия край на залата извеждаше към балкон с висок парапет. Женски лица надзъртаха към тях иззад дървените перила.
Единият от мъжете беше нисък и мускулест. Тялото му беше космато, имаше черна къдрава коса, орлов нос и кафяви очи с пронизителния поглед на орел. Другият беше по-висок, с руса коса, с очи чийто цвят беше трудно да се различи в смрачената стая, но които вероятно бяха сини, и широко тевтонско лице. Дебелият корем и провисващата гуша показваха ясно до какво водеше отнетите от робите храна и алкохол.
Фрайгейг се беше отпуснал на тревата, но го издърпаха мигновено на крака щом русият даде сигнал. Фрайгейт го изгледа и каза:
— Приличаш ми на Херман Гьоринг на млади години.
И после падна на колене, като изкрещя от болката, която му беше причинила ударът с дръжката на копие в бъбреците.
Русокосият заговори на английски с тежък немски акцент.
— Повече никакъв бой освен по моя заповед. Оставете го да говори.
Той се взира няколко минути в пленника и после каза:
— Да, аз съм Херман Гьоринг.
— Кой е Гьоринг? — запита Бъртън.
— Твоят приятел ще ти го обясни по-късно — каза германецът. — Ако си още жив, разбира се. Не ти се сърдя за чудесния бой, който ни устрои. Възхищавам се от мъжете, които умеят да се бият. Имам достатъчно хора под ръка, дори и след като изтреби толкова много. Предлагам ти избор. Имам предвид теб и твоите хора. Ела при нас и се наслаждавай на всичката храна, алкохол, тютюн и жени които си в състояние да консумираш. Или станете мои роби.
— Наши роби — обади се и другият мъж на английски. — Забравяш че сме двама, Херман.
Гьоринг се захили, изкикоти се и изрече:
— Но разбира се! Приеми, че съм използувал царственото множествено число. Добре, ние. Ако вие се закълнете да ни служите, което ще ви се отрази много добре, ще положите клетва за вярност към мен, Херман Гьоринг, и към бившия цар на древния Рим, Тулий Хостилий.
Бъртън се вгледа втренчено в мъжа. Беше ли наистина възможно пред него да стои легендарният цар на древен Рим? На Рим, представлявал малко селище, заобиколено от всички страни с другите италиански враждебни племена, самнитите, еките и волските? И които по-късно на свой ред са били притиснати от умбриите, отстъпили след това място на мощните етруски? Истинският Тулий Помпилий ли стоеше пред него, войнственият приемник на миротвореца Нума Помпилий? Той с нищо не се отличаваше от хилядите други мъже които Бъртън бе видял по улиците на Сиена. Но ако той беше действително този, за когото се представяше, какво съкровище представляваше тогава в историческо и езиково отношение! Тъй като най-вероятно беше етруск, то владееше езика им, плюс предкласическия латински, самнитски, и вероятно гръцкото наречие от древната кампанийска област. Та той дори можеше да познава и Ромул, древния основател на Рим! Какви неща само можеше да разкаже този човек!
— Е? — каза Гьоринг.
— Какви ще ни са задълженията, ако се присъединим към вас? — запита Бъртън.
— Първо, аз… ние… трябва да сме сигурни, че вие сте от хората, които ни трябват. С други думи, които ще изпълняват безпрекословно и мигновено всички наши заповеди. Ще ви подложим на малко изпитание.
Той издаде заповед и след минута доведоха група хора. Всички бяха измършавели до крайност и до един бяха сакати.
— Пострадаха, докато къртеха камъни или при изграждането на нашите стени — каза Гьоринг. — С изключение на двама заловени при опит за бягство. Те ще трябва да си понесат наказанието за това. Всички ще бъдат убити. От тях повече полза няма. Така че, ако искате да засвидетелствувате своята преданост към нас, убийте ги.
— При това всички са евреи — добави той. — Няма какво да се съжалява за тях.
Кампбел му подаде здрава каменна брадва. Беше мъжът захвърлил тялото на Гуенафра във водата. Двама стражи сграбчиха един роб и го накараха да падне на колене. Беше висок блондин със сини очи и гръцки профил; той изгледа Гьоринг с ненавист и се изплю в лицето му.
Гьоринг се изсмя.
— Тая свиня притежава арогантността на цялата си раса. Стига да искам, и ще го превърна в скимтяща маса, молеща смъртта за избавление. Но мъчението не ме привлича. Моят приятел до мен не би се отказал от идеята да го поопече малко на бавен огън, но аз съм човечен.