Към обяд ги закараха на работните им места на хълмовете. Нито единият, нито другият имаха възможност да говорят с Таргоф или с някой от другите роби; бяха ги отделили в друга група. Не посмяха открито да го повикат, защото щяха да ги накажат жестоко.
Вечерта, след като се върнаха в бараките, Бъртън разказа на останалите какво се беше случило при Гьоринг.
— Най-вероятно Таргоф няма да ми повярва и думичка. Той си мисли, че сме шпиони. Но дори и да не е съвсем сигурен, пак няма да поеме рискове. Така че ни чакат неприятности. Много лошо, че се случи така. Трябва да изместим плана за бягство тази вечер.
Нощта течеше без усложнения. Израелците избягваха Бъртън и Фрайгейт всеки път щом се опитваха да ги заговорят. Звездите изгряха и кладенецът се обля в ярка светлина, не по-слаба от пълнолуние на Земята.
Затворниците останаха в бараките си и разговаряха тихо с долепени глави. Не можеха да заспят въпреки смъртната си умора. Стражите трябва да бяха усетили глухото напрежение, макар че не можеха да видят или чуят мъжете в колибите. Крачеха напред и назад по бойниците, спираха се на разговор едни с други, и се вглеждаха надолу в оградената площ под светлината на звездите и насмолените факли.
— Докато не завали, Таргоф няма да предприеме нищо — каза Бъртън.
Издаде заповеди. Фрайгейт трябваше да поеме първа смяна на поста; Робърт Спрус втората, а Бъртън третата. Той полегна върху купчината си от сухи листа и трева и заспа въпреки приглушения шум от гласовете на мъжете и движението на телата около него.
Стори му се, че току-що беше затворил очи, когато Спрус докосна рамото му. Изправи се мигновено на крака, прозя се и се протегна. Другите всички бяха будни. След няколко минути започна да се оформя и първият облак. След десет минути цялото небе притъмня. Първата мълния за нощта раздра мрака и отразен от планинския склон до ушите им долетя грохотът на гръмотевицата.
Втора мълния удари наблизо. В блясъка й Бъртън зърна, че стражите се бяха сгушили под издадените покриви на бойниците по ъглите на стената. Бяха се увили с халати срещу студа и вятъра.
Бъртън пропълзя в съседната барака. Таргоф стоеше изправен до входа. Бъртън се изправи и запита:
— В сила ли е още планът?
— Знаеш много добре — каза Таргоф. Мълния освети гневното му лице. — Проклет Юда!
Той пристъпи напред, а след него още дузина. Бъртън не се колеба и за секунда; хвърли се напред. Но в същия миг долови странен звук. Мигновено се извъртя към вратата и надзърна навън. Следващата мълния изтръгна от мрака гледката на един страж захлупил лице в калта.
Таргоф отпусна юмруци като видя, че Бъртън му обърна гръб.
— Какво става, Бъртън? — запита той.
— Почакай — отвърна англичанинът.
Знаеше толкова, колкото и израелецът, но всяко непредвидено събитие можеше да им се окаже от полза.
При следващата мълния зърнаха приведената квадратна фигура на Кац върху дървената пътека по стената. Размахваше голяма каменна брадва срещу стражите, които се бяха скупчили в ъгъла образуван от двете съседни стени. Друга мълния. Стражите са проснати на пътеката. Мрак. При следващия блясък още един страж е заровил глава в калта, а останалите двама бягат панически по пътеката.
Поредната мълния им показа, че другите стражи вече се бяха ориентирали какво става. Тичаха по пътеките към него и гневно размахваха копия.
Кац ги игнорира, плъзна дълга бамбукова стълба в кладенеца и след нея хвърли наръч бамбукови копия. При поредния блясък го видяха да напредва към най-близките стражи.
Бъртън сграбчи едно копие и затича по стълбата. Израелците го последваха. Битката беше кратка и безпощадна. Оставаха само тия в стражевите кули по ъглите. Отнесоха стълбата в другия край на кладенеца и я спуснаха до вратата. За две минути мъжете се прехвърлиха от другата страна и отвориха вратата. Бъртън успя за пръв път да размени няколко думи с Кац.
— Мислех, че ни предаде.
— Кац не предава никога — изрече с укор той. — Знаеш, че те обичам, Бъртън-нак. Ти си приятел, моят вожд. Престорих, че ставам на тяхна страна, за да мога да ги излъжа. Не знам защо не го направи и ти. Ти не си глупав.
— Разбира се, че и ти не си — каза Бъртън. — Просто не можех да убия онези роби.
Мълния придружи повдигането на раменете на Кац.
— Това не ме тревожи — каза той. — Аз не ги познавах. А и чу какво каза Гьоринг. Те бяха обречени.
— Добре, че реши да ни помогнеш тази нощ — каза Бъртън.
Едва ли беше момент за водене на разговори на хуманна тема.
— Много подходяща нощ — каза Кац. — Голяма битка се води. Тулий и Гьоринг са много пияни и се сбиват. Бият се; техните хора се бият. Докато се трепят едни други, нахлуват онези кафяви хора от другата страна на Реката… как им казвате?… Онондагас, точно така. Лодките им пристигат точно преди да почне дъждът. Идват да отвличат роби. Или просто да убиват. И аз си мисля, сега моментът да освободя Бъртън-нак.