Дъждът спря така внезапно, както беше почнал. Бъртън долови крясъците и писъците долитащи от далечината, от брега на Реката. Барабаните гърмяха по цялото дължина на Реката в долината и от двата бряга. Той се обърна към Таргоф:
— Можем да побегнем, и вероятно ще успеем лесно, или пък да нападнем.
— Ще изтребя зверовете които ни поробиха — каза Таргоф. — Наблизо има още затвори. Изпратих хора да им отворят вратите. Останалите са много далеч, не можем да се доберем бързо до тях; разположили са ги на половин миля един от друг.
Успяха да завладеят блокхауса, където почиваха свободните от наряд стражи. Робите се въоръжиха и напреднаха към мястото на битката. Групата на Бъртън беше на десния фланг. Още не бяха изминали и половин миля, а земята вече беше покрита с трупове и ранени, бели и кафяви.
Беше избухнал пожар въпреки тежкия дъжд. Разгарящите му се пламъци хвърляха силна светлина и видяха, че гореше дългата сграда. Гъста маса от биещи се тела го обкръжаваше. Бегълците напредваха по равнината. Внезапно една от отбранителните линии се пропука и защитниците побягнаха към тях, преследвани от индианците с победоносни викове.
— Ето го и Гьоринг — каза Фрайгейт. — Тоя път шкембето ще му изяде главата.
Той посочи с ръка и Бъртън видя дебелия германец отчаяно да размахва ръце и крака след хората си, но все повече и повече изоставаше от тях.
— Не ми се ще да го оставяме на индианците — каза Бъртън. — Той се полага на Алиса.
Дългокраката фигура на Кампбел бягаше най-отпред и Бъртън запрати копието си в него. На шотландеца копието сигурно му се беше сторило като изскочило от нищото. Опита се да го избегне, но беше късно. Кремъчният наконечник се заби между рамото и ребрата му и той се строполи на земята. Опита се след миг да се изправи, но ритникът на Бъртън го изпревари.
Очите на Кампбел се извъртяха; кръв протече от устата му. Посочи с усилие към друга рана, зейнала от другата му страна точно под ребрата.
— Ти… вашата жена… Уилфреда… ми го направи — изрече с усилие той. — Но аз я убих, кучката…
Бъртън поиска да го запита къде е Алиса, но Кац го изпревари, като стовари боздугана си върху главата му крещейки неразбрано на родния си език. Бъртън вдигна копието си и затича след Кац.
— Не пипай Гьоринг! — изкрещя му той. — Той е мой!
Кац не можа да го чуе, защото вече се биеше с двама Онондагас. Бъртън зърна Алиса тъкмо когато притичваше край него. Пресегна си и я сграбчи, като я завъртя към себе си. Тя изпищя и се опита да се изтръгне. Бъртън й изкрещя; тя изведнъж го позна и рухна в ръцете му, като се разрева. Бъртън се опита да я успокои, но се безпокоеше, че Гьоринг може да избяга. Той я пусна и се затича към германеца, като запрати копието си. Върхът му обели кожата на главата на Гьоринг; той изпищя, спря и се обърна, като затърси копието, но Бъртън връхлетя отгоре му. Стовариха се на земята и се затъркаляха вкопчени един в друг, като всеки се мъчеше да докопа гушата на другия.
Нещо го удари по главата; замаян, той отслаби хватката си. Гьоринг го отблъсна и се хвърли към копието. Сграбчи го, изправи се и пристъпи към проснатия Бъртън. Бъртън се опита да се изправи, но краката сякаш се бяха превърнали в памук и всичко около него се люлееше. Гьоринг внезапно залитна когато Алиса го подкоси отзад, и падна напред. Бъртън направи още едно усилие, откри, че вече може да стъпва малко по-стабилно и отново се хвърли върху Гьоринг. Гьоринг се вкопчи в гърлото му и двамата отново се затъркаляха по земята. Изведнъж нещо ожули до кръв рамото на Бъртън и върхът на нечие копие се заби в гърлото на Гьоринг.
Бъртън се изправи, издърпа копието и го заби в шкембето на Гьоринг. Гьоринг се опита да се изправи и седне, но падна и умря. Алиса рухна на земята и заплака.
На разсъмване битката беше към края си. Робите се бяха освободили от всички затвори. Войниците на Гьоринг и Тулий се топяха между притисналите ги Онондагас и бившите вече пленници роби като зърно между воденични камъни. Индианците, които вероятно бяха организирали атаката за да заграбят още пленници и граалите им, започнаха да се оттеглят. Наскачаха в еднодръвките си и канутата и загребаха към отсрещния бряг. Никой не изрази желание да ги преследва.
17