— И след това — продължи Монат — правите запис-продължение на вече новите тела и ги съхранявате в някои големи хранилища? И по-късно унищожавате телата в контейнерите? Пресъздавате ги впоследствие посредством специалния метал, който също така използувате за зареждане на граалите? Те могат да бъдат съхранявани близо до повърхността на почвата. И Възкресението протича без всякаква намеса на свръхестествени сили.
— Големият въпрос е «Защо?»
— Ако вие разполагахте със средствата, позволяващи ви да го направите, не считате ли, че това би било ваш морален дълг? — запита Спрус.
— Разбира се, но аз бих възкресил само достойните.
— А ако другите не са съгласни с вашите критерии? — запита Спрус. — Наистина ли считате себе си за толкова мъдър и добър, че да прецените без грешка? Можете ли да се поставите на мястото на Бог? Не, всички трябва да имат втора възможност, без значение дали са били престъпници, или егоисти, или тъпи. И тогава вече те ще решат…
Той млъкна, сякаш съжаляваше за избухването си и нямаше намерение да продължи.
— И освен това — продължи вместо него Монат — вие бихте искали да направите една цялостно изследване на човечеството, от началото на възникването на човешката цивилизация до самия й край. Бихте записали всички езици, на които е говорил човек, неговите нравствени закони, философски учения, биографии. Но за да го направите, се нуждаете от агенти, които представяйки се за възкръснали, се смесват с обикновените възкресени по Реката, водят си бележки, наблюдават, изучават. Колко време ще отнеме такова изследване? Хиляда години? две? Десет? Милион?
А какво ще стане с нас? Завинаги ли ще останем тук?
— Вие ще останете тук толкова, колкото е необходимо, за да бъдете възстановени — изкрещя Спрус. — И тогава…
Той затвори уста, изгледа ги злобно, и после отново проговори:
— Непрекъснатият допир с вас прави дори и най-издръжливите от нас да заприличат на вас. Налага се дори и ние да минаваме през възстановителни процедури. Самият аз вече се чувствувам принизен…
— Хвърлете го на огъня — изрече Таргоф. — Всичко ще си изпее.
— Не, няма да го направите! — изкрещя Спрус. — Трябваше да го направя доста по-рано! Кой знае какво…
Той се строполи на земята и кожата му мигновено придоби сивосинкав оттенък. Доктор Стайнборг, един от членовете на Съвета, огледа тялото, но за всички беше очевидно че той е мъртъв.
— Отнесете го някъде докторе, и го изследвайте. Направете му дисекция. Ще ви изчакаме тук, за да чуем заключенията ви.
— Какво заключение може да искате от мен с каменни ножове, без химикали и микроскопи? — запита Стайнборг. — Ще гледам да направя каквото е по силите ми.
Изнесоха тялото. Бъртън каза:
— Щастлив съм, че поне не разкри блъфа ни. Ако не беше проговорил, щеше да спечели.
— Значи ти наистина нямаше намерение да го изтезаваш? — запита Фрайгейт. — Така се и надявах, че само го заплашваш. Защото ако го бяхте направили, щях да си отида и никога повече нямаше да ме видите.
— Разбира се, че нямахме такова намерение — каза Руак. — Спрус щеше да се окаже прав. Нямаше да се различаваме много от Гьоринг. Но можеше да опитаме нещо друго. Да го хипнотизираме например. Бъртън, Монат и Стайнборг са били майстори на това на Земята.
— Работата е там, че ние няма как да разберем дали той ни каза истината — обади се Таргоф. — Напълно възможно е да ни е лъгал. Монат изказа няколко предположения, и ако те са погрешни, тогава Спрус може да ни е подвел, като се съгласи с тях. И ми се струва, че всичко това бяха измислици.
Мненията бяха много, но всички бяха съгласни в едно. След този случай възможностите им да открият друг агент сред редовете си вече бяха равни нула. След като Те — или които да бяха — знаеха за възможностите на индивидите от вида на Кац да вижда невидимите символи, Те щяха да вземат необходимите мерки, за да предотвратят по-нататъшните разкрития.
След три часа Стайнборг се върна.
— Не се различават с нищо от който и да било друг представител на Хомо Сапиенс. Освен с това… — и той показа върху дланта си черна метална сферичка с големината на главичка на кибритена клечка.