Бъртън я повика три пъти, но тя не реагира. Зашлеви я силно няколко пъти; червени петна избиха по бузите й. Клепачите й се раздвижиха, но след малко отново заспа.
В тоя момент в колибата влязоха Фрайгейт и Руак.
— Огледахме и някои от другите колиби — каза Фрайгейт. — Навсякъде спят. Опитах се да разбудя двама, но никаква реакция. Какво е станало?
— Кой мислите, че има възможността да го стори? — запита Бъртън. — Спрус! Спрус и неговата команда, Които и да са Те!
— Защо? — гласът на Фрайгейт прозвуча уплашен.
— Та те търсят мен! Дошли са под прикритието на мъглата и по някакъв начин са приспали цялата околност!
— Някакъв приспивателен газ — каза Руак. — Въпреки че същества като Тях сигурно разполагат със средства, които не сме и сънували.
— Търсили са мен! — изкрещя Бъртън.
— Което ако е вярно, означава, че довечера ще се върнат — каза Фрайгейт. — Но защо ли си им притрябвал?
Руак отговори вместо Бъртън.
— Защото той е бил единственият пробудил се по време на фазата преди възкресението, доколкото ни е известно. Защо се е получило така, едва ли може да каже някой. Но е ясно, че нещо не е наред. Възможно е да е загадка и за тях. Склонен съм да мисля, че те са обсъдили проблема и накрая са решили да те приберат. Може би да те изследват, а може и…
— Може би са решили да изтрият от паметта ми всичко видяно от мен в онова място с плаващите тела — предположи Бъртън. — Това едва ли било проблем за тях.
— Но ти разказа историята на мнозина — възрази Фрайгейт. — Едва ли ще са в състояние да проследят всички тия хора и да изтрият от паметта им спомена за твоя разказ.
— Дали въобще е необходимо? Колко от тях ми вярват? Понякога и за самият се чудя дали това е било.
— Няма смисъл да си блъскаме главите — каза Руак. — Какво ще правим сега?
— Ричард! — изпищя изведнъж Алиса и всички се завъртяха към нея; седеше в леглото и ги гледаше втренчено.
Трябваха им няколко минути преди да успеят да й обяснят какво се беше случило. Накрая тя каза:
— Значи затова мъглата излезе от Реката и покри равнината! Стори ми се малко странно, но откъде да знам какво ставаше!
— Съберете си граалите — каза Бъртън. — Вземете си всичко, което ви трябва в раниците. Тръгваме веднага, преди останалите да се събудят!
И без това големите очи на Алиса станаха още по-големи.
— Къде отиваме?
— Където и да е, само не и тук. Не обичам да бягам, но не мога да остана, за да се бия с хората, след като Те знаят къде съм. Ще ви кажа какъв ми е планът. Искам да стигна до изворите на Реката. Тя трябва да има начало и край, и не може да няма начин човек да стигне до извора. Ще го открия, където и да е — можете да си заложите душите на това! А междувременно се надявам, че Те ще ме търсят навсякъде. Неуспехът им ме кара да мисля, че не разполагат със средства за мигновено откриване на даден човек. Може и да са ни дамгосали като добитък — той почука невидимите символи върху челото си, — но дори и добитъкът може да съобразява. А ние сме добитък с мозъци.
Той се обърна към другите.
— Ще се радвам много, ако дойдете с мен. Това ще ме направи наистина щастлив.
— Аз ще взема Монат — реши Кац. — Не е хубаво да го изоставяме.
Бъртън направи гримаса и каза:
— Бедният стар Монат! Неприятно ми е да го казвам, но не можем да го вземем с нас. Прекалено се отличава от другите. Агентите им ще търсят първо същество с неговия външен вид. Много съжалявам, но не можем да го вземем с нас.
Сълзи бликнаха от очите на Кац и потекоха по бузите му. Той изрече със задавен глас:
— Бъртън-нак, и аз не мога да дойда. И аз съм много различен от вас.
Бъртън усети влагата в собствените си очи.
— Ще поемем този риск — каза той. — В края на краищата родът ти е голям. Досега сме видели поне трийсетина твои събратя.
— Но никакви жени, Бъртън-нак — произнесе скръбно той. После се усмихна. — Пък може да случим на някоя по пътя нагоре по Реката.
Но изведнъж стана мрачен.
— Не, по дяволите, не мога да тръгна! Монат не може без мен! Другите считат и двама ни за грозни и отблъскващи и ние станахме добри приятели. Той не мой нак като теб, но е след теб. Ще остана при него.
Той пристъпи към Бъртън, сграбчи го в мечешката си прегръдка, която му изкара въздуха и го пусна, стисна ръце с всички, накара ги да подскочат от болка, после се обърна и се отдалечи клатушкайки се.