— Не знам откога съм тук — каза той. — Колко е часът?
— Един час преди зазоряване приблизително. Вчера празнуваха деня на Възкресението.
— Значи съм тук от три дни. Мога ли да пийна малко вода? Гърлото ми е сухо като саркофаг.
— Нищо чудно. Ти си жив саркофаг щом вече не можеш без дъвката.
Бъртън се изправи и посочи с асегая към глинената делва върху нощната масичка от бамбук.
— Пий. Но не опитвай нищо друго.
Гьоринг се изправи бавно и залитна към масичката.
— Даже и да искам да се сбия с теб, не мога. Съвсем изтощен съм.
Отпи шумно и после взе ябълка от масата. Заръфа и после каза:
— Какво правиш тук? Мислех, че вече съм се отървал от теб.
— Първо ми отговори на въпроса и то по-бързо. Представляваш проблем който не ми харесва.
20
Гьоринг задъвка ябълката, спря, пак задъвка и после каза:
— Отде накъде? Нямам никаква власт тук и не бих могъл да ти направя нищо, даже и да исках. Обикновен гост съм. Тия хора тук са порядъчни до невъзможност; изобщо не ме безпокоят, освен когато се отбиват понякога да ме питат как съм. Макар че не знам докога ще ме търпят без да си плащам за наема.
— Не излизаш ли от колибата? — запита Бъртън. — Че кой тогава зарежда граала ти? И откъде имаш толкова много дъвка?
Гьоринг се ухили хитро.
— Имам голям запас от последното място където се подвизавах; това беше някъде на хиляда мили нагоре по Реката.
— Без съмнение си я отнел от някои нещастни роби — каза Бъртън. — Но щом си бил толкова добре, защо си избягал?
Гьоринг заплака. Сълзите запълзяха по лицето му, стекоха се по ключиците му и надолу по гърдите му; раменете му се затресоха.
— Аз… аз… трябваше да се спасявам. Не им допадах на другите. Губех позиции и влиянието си върху тях; пиех през цялото време, пушех марихуана и дъвчех наркотична дъвка. Казаха ми, че съм бил прекалено мекушав. Щяха или да ме убият, или да ме направят роб. И една нощ се измуших… откраднах лодката. Успях да се измъкна и плавах докато стигнах тук. Размених си част от запасите със Сивиър за престой от две седмици.
Бъртън изгледа с любопитство Гьоринг.
— Знаеш много добре какво се случва с човек който прекалява с дъвката — каза той. — Кошмари, халюцинации, делириуми. Пълна душевна и физическа деградация. Виждал си толкова много примери.
— На Земята бях пристрастен към морфина! — изплака Гьоринг. — Борех се и успях да надвия. Но после дойдоха лоши времена за Райха и още по-лоши за мен, защото Хитлер ме взе на мушката си. И пак се предадох!
Той прекъсна за малко и пак продължи:
— Но тук, когато се пробудих в новия си живот, в едно ново тяло, когато то изглеждаше така, сякаш имах пред себе си вечността, когато нямаше Господ в небесата или дявол в преизподнята да ме спрат, аз си помислих, че мога да правя каквото си поискам. Можех да стана още по-велик и от Фюрера! Онова нищожно парче земя, където се пробудих за пръв път, щеше да е само началото! Виждах Империята си вече да се простира на десетки хиляди мили по поречието на Реката и по двата бряга! Щях да съм владетел на поданици поне десет пъти повече от тия в сънищата на Хитлер!
Той отново заплака, после спря да отпие още няколко глътки вода, след което пъхна в устата си поредното парче дъвка. След малко лицето му се изглади и отпусна.
— Всяка нощ ме измъчваха кошмари как ми забиваш копието в корема. И всеки път когато се пробуждах, усещах корема си така, сякаш кремъчният връх ме беше пронизал целия. И тогава започнах да дъвча дъвката с надеждата да забравя болката и унижението. На първо време наистина имаше ефект. Ставах велик. Ставах владетел на света, Хитлер, Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски, Чингиз Хан, всички в едно цяло. Отново бях командир на ескадрилата на смъртта на фон Рихтхофен; това бяха светли дни, най-щастливите в моя живот. Но еуфорията бързо отстъпи място на грозотата. Потънах в ада; станах свидетел как обвинявам себе си и зад обвинителя подредени милиони още. Но не себе си, а жертвите на онзи велик и славен герой, оня откачен маниак Хитлер, когото боготворях. И в чието име извърших толкова много отвратителни престъпления.
— Значи признаваш, че си бил криминален престъпник? — запита Бъртън. Това е доста по-различно от онова, което имаше обичай да ми поднасяш. Тогава твърдеше, че всичките ти действия и постъпки били оправдани, и че си бил предаден от…
Той спря внезапно, като проумя че се беше отдалечил от първоначалната си цел.
— Истинско чудо е, че в теб се е пробудила съвестта. Изглежда, че това обяснява озадачението на пуританите — защо граалите сервират наред с храната и алкохол, тютюн, марихуана и наркотична дъвка. Дъвката е капан за онези, които злоупотребяват с нея.