Той пристъпи до Гьоринг. Очите на германеца бяха полузатворени и челюстта му провиснала.
— Знаеш кой съм. Поради някои причини пътувам под псевдоним. Спомняш ли си Спрус, един от твоите роби? След твоята смърт случайно открихме, че той е един от онези, които са ни възкресили. Казваме им Етичните, поради липса на по-добро име. Гьоринг, слушаш ли ме?
Гьоринг кимна.
— Спрус се самоуби преди да измъкнем от него тайната му. Скоро след това ни посетиха и съмишлениците му и временно приспаха цялата област — най-вероятно с някакъв газ — с намерението да ме отмъкнат в Главния Си щаб, където и да се намира. Но ме изтърваха. През това време бях на търговско пътешествие по Реката. Когато се върнах, разбрах, че са търсели мен и оттогава не съм спрял. Гьоринг, чуваш ли ме?
Бъртън го зашлеви здраво по бузата.
— Ах! — извика Гьоринг и залитна назад като притисна лицето си с длан. Очите му бяха широко отворени, а чертите разкривени.
— Чух те! — изръмжа той. — Но просто не счетох за нужно да ти отговоря. Няма нищо друго освен унеса, да се озовеш далеч…
— Млъквай и слушай! — кресна Бъртън. — Етичните са поставили навсякъде хора за да ме заловят. Не мога да си позволя лукса да те оставя жив, не разбираш ли? Не мога да ти се доверя! Дори и да ми беше приятел, пак не можех да ти се доверя. Ти си наркоман!
Гьоринг се изкикоти, пристъпи до Бъртън и се опита да обвие ръце около врата му. Бъртън го отблъсна с такава сила, че Гьоринг залитна назад и се блъсна в масата, като се вкопчи в нея за да не падне.
— Това наистина е много забавно — каза Гьоринг. — Още първия ден, когато се озовах тук, един човек ме запита дали те познавам. Описа те в подробности и каза името ти. Казах му, че те познавам добре, прекалено добре даже, и че се надявам никога повече да не те видя, освен ако не се озовеш в моя власт. Каза ми да го известя, ако те видя отново. Щял да ме възнагради богато.
Бъртън действаше бързо. Отиде до Гьоринг и го сграбчи с двете си ръце. Те бяха малки и деликатни, но Гьоринг изскимтя от болка.
— Какво, да не ме убиеш още веднъж? — запита той.
— Няма, ако ми кажеш името на мъжа, който те е разпитвал за мен. В противен случай…
— Давай, убий ме — изрече Гьоринг. — И какво от това? Утре ще се събудя някъде на хиляди мили, далеч от теб.
Бъртън посочи към бамбуковото шкафче в ъгъла на колибата. Беше предположил съвсем логично, че Гьоринг съхранява там запасите си от наркотична дъвка.
— Само че няма как да я вземеш със себе си! Къде другаде ще успееш да се сдобиеш с такова количество?
— Проклет да си! — изкрещя Гьоринг и се опита да се изтръгне от хватката му и да изтича до сандъка.
— Кажи ми името му! — заповяда Бъртън. — Или ще захвърля дъвката ти в Реката!
— Агню. Роджър Агню. Спи в една колиба точно до «Ареста».
— По-късно ще приключа и с теб — каза Бъртън и шибна с ръба на дланта си врата на Гьоринг.
Обърна се точно навреме за да зърне някакъв мъж, приклекнал до вратата на колибата. Мъжът се изправи и хукна. Бъртън затича след него; след минута се озоваха сред високите борове и дъбове на хълмовете. Беглецът изчезна във високата трева.
Бъртън забави бяга си, зърна бледо петно в здрача — бялата кожа на човека пред него — и отново хукна. Молеше се Етичният да не се самоубие веднага, защото си беше изградил план как да изтръгне информация от него, ако успееше да го зашемети само с един удар. Но трябваше първо да го залови, за да може да приложи хипнозата.
21
Колибата изникна пред погледа му точно в момента когато някакъв мъж се плъзна вътре. Бъртън заобиколи откъм страната на хълмовете и дърветата, която му даваше известно предимство с относителния си мрак. Тичаше приведен докато се добра до вратата на колибата.
Изведнъж някъде зад него се разнесе силен вик. Той мигновено се завъртя и видя Гьоринг да се приближава залитайки. Крещеше на немски на Агньо, че Бъртън е до колибата. Беше вдигнал копие в дясната си ръка и се целеше в него.
Бъртън се обърна и се хвърли върху крехката бамбукова врата. Рамото му потъна в нея и я изкърти от бамбуковите й панти. Вратата изхвърча назад и блъсна Агньо, който беше застанал точно зад нея. Бъртън се озова върху вратата, а Агньо под нея.
Бъртън се изтърколи от нея, скочи и се друсна с цялата си тежест върху изкъртената врата. Агньо изпищя и замлъкна. Бъртън отхвърли настрана вратата и видя съперника си в безсъзнание; от носа му течеше кръв. Добре! Само шумът да не привлечеше стражите и да успееше да се справи бързо с Гьоринг.