Нещо проблесна на фона на бледия облак космически газ с бързината на мигащ клепач и изчезна.
Няколко секунди по-късно се появи отново, вече под формата на тъмен полусферичен обект, и отново се скри.
Втори летящ обект се появи за миг, появи се отново на по-ниска височина, и отново изчезна като първия.
Етичните щяха да направят всичко възможно, за да го заловят, а хората на Сивиерия щяха да се чудят после какво ги е приспало за час или повече.
Нямаше време да се връща до колибата, за да разбужда и останалите. Само да се забавеше и секунда повече и шансът нямаше да бъде на негова страна.
Обърна се и се затича към Реката. Хвърли се с размах и заплува към отсрещния бряг на миля и половина. Но не беше изминал и четиридесет ярда, когато усети присъствието на някаква тъмна и голяма маса над себе си. Обърна се по гръб и се взря нагоре. Над него примигваха кротко само ярките звезди. И изведнъж някакъв предмет с кръгла форма и около шейсет фута в диаметър закри част от небето на около петдесет фута над него, като само след миг внезапно се сниши на не повече от двайсет.
Значи Те разполагаха със средства за наблюдение от много големи разстояния и го бяха забелязали при полета си!
— Мръсни чакали! — изкрещя им той. — Няма да ме хванете!
Подхвърли се и се гмурна право надолу. Водата изведнъж стана леденостудена и ушните му тъпанчета го заболяха. Не виждаше нищо, макар и да беше с отворени очи. Изведнъж го блъсна някаква подводна вълна, и той проумя че тласъкът се бе получил от потапянето на някакъв голям обект.
Летателният апарат го преследваше и във водата.
Оставаше му само един начин за спасение. Щяха да получат само мъртвото му тяло. Щеше да ги надхитри, като се събуди някъде по бреговете на Реката и после щеше да се добере и до тях.
Отвори уста и пое колкото можеше вода.
Водата го задави, но той напрегна цялата си воля да не затвори устните си и да изплава нагоре. Разумът му знаеше, че ще оживее, но клетките на тялото му бясно се съпротивляваха. Искаха да живеят сега, а не в някакво абстрактно бъдеще. Задавен от водата крясък на агония се изтръгна от гърлото му.
22
— Аааааааааааааа!
Крясъкът го подхвърли от тревата като от трамплин. Този път обаче не беше слаб и объркан като при първото възкресение, защото знаеше какво да очаква. Щеше да отвори очи на някой тревист бряг покрай Реката до най-близкия каменен олтар. Но най-малко бе очаквал да се озове във вихъра на битка между великани.
Първата му мисъл бе да потърси оръжие. Нямаше нищо подходящо под ръка, ако не се броеше граала му, съпровождащ всеки възкръснал в новия му свят, и купчината хавлии с различни размери, цветове и дебелини. Той направи крачка напред, сграбчи дръжката на граала и зачака. Щеше да го използува като оръжие при нужда. Беше лек наистина, но затова пък практически неразрушим и много твърд.
По всичко личеше, че великаните му наоколо нямаха намерение да се уморяват скоро.
Повечето от тях бяха високи около осем фута, а някои надвишаваха и девет; огромните им мускулести торсове стигаха три фута в ширина. Телата им бяха с човешки пропорции, или поне така изглеждаше; дълга кафява или червеникава козина покриваше бялата им кожа. Не бяха окосмени колкото шимпанзетата, но бяха по-вълнести от всеки човек когото беше виждал, а той беше срещал доста космати представители от своя вид.
Но това, което ги отличаваше силно от човешкия род, бяха лицата им, изкривени от убийствена омраза и ярост. Под ниските им чела изпъкнала ръбеста кост заобикаляше очите им поотделно в кръг. Макар и да бяха колкото неговите, очите им губеха сред гигантските лица. Скулите им бяха силно изпъкнали в едната си част, като после внезапно хлътваха. Гигантските им носове им придаваха вид на островърхи маймуни.
При друга ситуация външният им вид щеше да го разсмее, но не и сега. От горилоподобните им гърди се изтръгваха ревове, които щяха да накарат и мечка гризли да се позамисли, преди да атакува. Юмруците им с размера на главата му стискаха дървени стволове с размерите на вагонни буфери. Размахваха ги здраво един към друг и когато се получеше сблъсък с нечия плът се разнасяха трясъци като при прекършване на дърво; понякога обаче се трошаха и тоягите им.
Бъртън използува момента да се огледа около себе си в слабата още предутринна светлина. Слънцето едва надзърташе над върховете от другата страна на Реката. Въздухът беше значително по-студен отколкото през миналото му преживяване на тази планета, ако не се брояха неуспешните му опити да изкатери стръмните непристъпни склонове на планината.