По-късно щеше да дойде и сексът, разбира се, от който бяха лишени на първо време Бъртън и съколибарниците му. Едва след като ги приемеха като пълноправни граждани щяха да имат право да се преместят в самостоятелни жилища със жени.
Джон Колоп представляваше късокрако жизнерадостно същество с дълга и руса коса, тясно но приятно лице, и големи сини очи с много дълги и прави черни ресници. Още при първия начин разговор след запознанството си с Бъртън, той се представи по следния начин:
— Появих се на белия божи свят от мрака на майчината си утроба през лето Господне 1625. Но прекалено скоро след това се върнах в утробата на Майката Природа с абсолютната вяра, че ще възкръсна, която не беше излъгана, както сами можете да се уверите. Въпреки че трябва да призная, че задгробният живот не се оказа този, на който ни учеха нашите свещеници. Но пък и как ли можеха да знаят тогава истината, бедните и слепи нещастници, предвождани от сляп пастир!
Скоро след това Колоп му довери, че принадлежи към Църквата на Втория шанс.
Веждите на Бъртън се повдигнаха. Беше се сблъсквал многократно с новата религия в много долини по Реката. Макар и неверник, той си беше поставил за цел да изследва цялостно всяка религия. Опознай вярата на човека, и ще го познаваш поне наполовина. Опознай жена му, и ще познаеш и другата половина.
Църквата имаше няколко прости скрижали, някои от които се основаваха на факти, а в по-голямата си част на суеверия, надежда и въжделения. Дотук те не се отличаваха с нищо от многобройните религии възникнали на Земята. Но Вторият Шанс притежаваше едно значително и съществено преимущество спрямо която и да е земна религия. Доказателствата за прераждането бяха налице — и то не за еднократен акт.
— Защо човешкият род получи Втори Шанс? — запита Колоп с ниския си упорит глас. — Заслужава ли го той? Не. С няколко съвсем малко изключения хората са груби, алчни, дребнави, нищожни, жестоки, тесногръди, изключително егоистични, и извънредно отвратителни. Само от вида им на боговете — или на Господ — му се повръща от тях. Но в тази божествена бълвоч се намира и късче състрадание, простете ме за израза. Човек, колкото и нищожен да е, носи в себе си божествената искра. Това не е празна фраза измислена от човека. И най-лошите от нас носят в себе си по нещичко, което трябва да бъде съхранено, от което ще се моделира и новият човек.
Този, който и да ни е дал тази възможност да спасим душите си, познава истината. Нас са ни въвели тук, в тази речна долина, на една чужда планета под чужди небеса, за да постигнем в мъки нашето спасение. Не знам с какво време разполагаме, нито пък го знаят нашите отци. Може да е цялата вечност, а може сто или хиляда години. Но ние трябва да се възползуваме от предоставеното ни време, приятелю мой.
— Не бяхте ли пренесени в жертва върху олтара на Один от скандинавците, които не се отказаха от старата си религия, макар че този свят няма нищо общо с Валхала, обещаван им от свещениците? Не мислите ли, че сте си пропилели времето си в напразните си опити да събудите в тях хората? Те продължават да вярват в старите си богове с някои незначителни промени в теологията ми дължаща се на тукашните условия. Също както вие сте си държали на старата си вяра.
— Скандинавците нямат обяснение за новата си среда — отвърна Колоп, — но аз имам. Имам рационално обяснение, което е твърде възможно да го приемат, дори със същата ревност като моята. Те ме убиха, но следващият мисионер на нашата църква ще бъде по-упорит и от мен и няма да млъкне до момента, в който го проснат в скута на дървения си идол и го прободат в сърцето. А ако и той не успее да ги промени, следващият ще го направи.