Вярно е, че на Земята кръвта на мъчениците сее семената на църквата. Дори тук е още по-вярно. Ако убиеш някой човек, за да му запушиш устата, той ще се пробуди на някое друго място по Реката. А един човек принесен в жертва на сто хиляди мили оттук идва с ореола на мъченик. И Църквата накрая ще спечели. Хората ще прекратят безсмислените си, водещи до пълна дегенерация войни, и ще започнат да се занимават с нормална човешка дейност, тази, която ще им донесе избавление.
— Казаното от теб за мъчениците важи с пълна сила за всеки загинал заради някаква кауза — възрази Бъртън. — И убитият злодей разпръсква семената на гнусното си дело навсякъде.
— Доброто ще надделее; истината винаги побеждава — отговори Колоп.
— Не знам какво и къде си преживял на Земята или колко време си ходил по белия свят — каза Бъртън, — но ми се струва, че и двете не са траяли много, щом си толкова заслепен. Познавам живота много по-добре от теб.
— Нашата Църква не се основава само на вярата — възрази Колоп. — Тя има солидна опора в нещо, което е с изключително значение. Кажи ми, приятелю Абдул, чувал ли си за хора, които са били възкресени мъртви?
— Това е парадокс! — извика Бъртън. — Какво искаш да кажеш с това — възкресен мъртъв?
— Ние разполагаме с доказателства на очевидци за поне три истински случая и още четири, за които сме чували, но нямаме преки свидетели на събитието. Това са мъже и жени, убити някъде по поречието на Реката, и възкръснали на друго място. Но възкръснали не е най-точната дума, защото само телата са били възстановени, но без искрица живот в тях. Какво ще кажеш за това?
— Не мога да си го представя! — изрече Бъртън. — Ти ми го обясни. Ще те изслушам с внимание, защото ти си човек познавач на тези неща.
Той си го представяше, разбира се, защото навсякъде беше слушал подобни истории. Но искаше да разбере дали тази на Колоп се различаваше с нещо от другите.
Беше досущ същата, съвпадаха даже и имената на възкресените мъртъвци. Цялата работа беше, че тези мъже и жени били разпознати от множество хора, които ги познавали от Земята. Обединявал ги фактът, че всички те били светци или близо до това поприще; и действително един от тях бил канонизиран на Земята. Съществуващата теория твърдяла, че те били удостоени с този ореол на святост още на Земята, който правил излишно пребиваването им в «Чистилището» на речния свят. Душите им били преминали някъде… в някакво висше измерение… като оставили ненужните телесни обвивки след себе си.
Скоро, много скоро, според Църквата, мнозина щели и те да постигнат това състояние. И техните тела щели да станат ненужни. И в някакво далечно време цялото поречие на Реката щяло да обезлюдее. Всички щели да се изчистят от пороците си и ненавистта и щели да засияят с божията благодат и любовта на цялото възродено човечество. Дори и най-покварените, тези които изглеждали неспасяеми, и те щели да превъзмогнат бремето на физическите си тела. За да ги постигнела и тях божията благодат, трябвало само да вселят в сърцата си любовта.
Бъртън въздъхна, изсмя се силно и каза:
— Всичко си е по-старому. Нов опиум за народа на мястото на стария. Старите религии се изложиха, макар че някои от тях не искат дори да си го признаят, и трябва да се заместят с нови.
— В думите ви има смисъл — каза Колоп. — Можете ли да предложите едно обяснение, по-добро от това, защо сме тук?
— Разбира се. И мен ме бива да измислям приказки.
Всъщност Бъртън нямаше обяснение, но не искаше да го признава на Колоп. Спрус беше отронил нещичко на Бъртън относно самоличността, историята, и целите на групата му, или както я бяха нарекли — Етичните. Много от тезите му съвпадаха с теологията на Колоп.
Спрус се беше самоубил точно преди да им обясни проблема с «душата». Изглежда «душата» беше част от цялостния процес и организация на Възкресението. В противен случай, когато тялото умираше, от него нямаше да остане нищо, което би могло да се използува по-нататък. След като «задгробният живот» можеше да бъде обяснен със средствата на науката, то тогава «душата» също беше нещо материално в смисъл на физическо тяло, а не да се отнася към категорията «свръхестествени» явления, както беше на Земята.
Много неща не бяха известни на Бъртън. Но той беше може би единственият човек на планетата добил достатъчна представа за грандиозните преобразувания.
Колкото и малко да беше това, той беше готов да заложи всичко, но да се добере до светая светих на Етичните. Но за да успее, трябваше първо да стигне до Тъмната Кула. А единственият начин да се добере до нея, беше да се качи на Отвъдния Експрес. Първо трябваше да предостави възможност на някой Етичен да го залови. После трябваше да обезвреди висшето същество, да предотврати възможността му да се самоубие, и по някакъв начин да изтръгне така нужната му информация от него.