— Мислех да те убия — каза му Бъртън. — Но сега виждам, че ти не си отговорен за постъпките си, макар че тези хора тук едва ли ще приемат това за оправдание. Знаеш как ще постъпят с теб: ще те обесят с главата надолу и ще те оставят така, докато умреш.
— Не мога да разбера! — изплака Гьоринг. — Какво става с мен? Тия ужасни кошмари! Бъртън, повярвай ми, и да съм бил грешен, изплатил съм си греховете с лихвите! Но непрестанно изплащам дълга си! Всяка нощ, която е ад за мен, и много скоро и дните ми ще се превърнат в такива! И тогава ще ми остане единственият изход! Ще се самоубия! И пак напразно! На следващата сутрин ще се пробудя за поредния ад!
— Не посягай повече към дъвката — каза Бъртън. — Трябва да издържиш и без нея. Можеш. Каза ми, че си успял да се пребориш с морфина на Земята.
Гьоринг се изправи и се втренчи в лицето на Бъртън.
— Точно там е работата! Откакто се озовахме на това място, изобщо не съм прибягвал към нея.
— Какво? Но аз бих се заклел, че…!
— Предполагаш, че съм се ползувал от нея, съдейки по действията ми? Дори и късче не съм поставял в устата си! Но това няма никакво значение!
Бъртън надмогна отвращението си към Гьоринг и изпита съжаление към него.
— Ти отвори вратата към собствения си ад и изглежда, че вече няма кой да ти помогне. Не знам как ще свърши всичко, но не бих искал да съм на твое място. Не мисля обаче, че го заслужаваш.
— Ще ги превъзмогна — изрече Гьоринг със спокоен и предопределен глас.
— Искаш да кажеш, че ще надвиеш себе си — каза Бъртън. Обърна се да си тръгне, но реши да зададе един последен въпрос:
— Какви са плановете ти?
Гьоринг махна с ръка към Реката.
— Ще се удавя. Мисля да започна отначало. Може пък следващият път да имам по-добър късмет. Нямам желание да ме окачват като пиле на касапска витрина.
— Тогава сбогом — каза Бъртън. — Желая ти късмет.
— Благодаря ти. Не си лошо момче, да знаеш. И само един съвет от мен.
— Да?
— И ти стой по-надалеч от дъвката. Досега си имал късмет, но много скоро ще те сграбчи също като мен. Няма да са моите дяволи, но едва ли ще са по-весели от тях.
— Глупости! Нямам за какво да се тормозя! — изсмя се шумно Бъртън. — Не дъвча от вчера.
Той се отдалечи, като размишляваше над предупреждението на Гьоринг. Беше използувал дъвката двайсет и два пъти до този момент, като всеки път се беше заричал никога повече да не слага в устата си.
Той се огледа назад по пътя към хълмовете. Смътната бяла фигура на Гьоринг навлизаше бавно в сребристочерните води на Реката. Бъртън отдаде чест; не можеше да се сдържи при такава сцена. И след секунда го забрави. Болката в тила му, временно притъпена до момента, избухна с нова сила. Коленете му изведнъж се превърнаха в памучни и той приседна на мократа земя само на няколко ярда от колибата си.
Не можеше да проумее как се беше озовал в бамбуковото си легло в колибата. Явно беше изпаднал в безсъзнание, защото не си спомняше да се е влачил по тревата.
В колибата цареше почти пълен здрач, разсейван само донейде от бледата светлина на звездите, която се прецеждаше от затуления с клони квадрат на прозореца. Обърна глава и видя неясните очертания на белезникава човешка фигура приклекнала до леглото му. Мъжът държеше тънък метален предмет пред очите си, блестящият край на който гледаше към Бъртън.
25
Мъжът пусна предмета още щом Бъртън изви глава към него.
— Много отдавна се опитвам да те открия, Ричард Бъртън — проговори мъжът на английски.
Бъртън зашари с лявата си ръка, скрита от погледа на непознатия, по пода за някакво оръжие. Пръстите му напипаха само прах и пръст.
— Какво ще правиш с мен, проклет Етичен?
Мъжът се раздвижи леко и се изкиска.
— Нищо. — Той направи пауза и след това каза — Аз не съм от Тях. — И отново се изсмя на изненадата на Бъртън. — Всъщност това не е съвсем точно. Аз съм от Тях, но не съм с Тях.
Той повдигна предмета който беше насочил преди момент към Бъртън.
— Това устройство ми показва, че имаш фрактура на черепа и мозъчно сътресение. Явно си много издръжлив, иначе вече щеше да си мъртъм след такива поражения на тялото. Но можеш да се оправиш, стига само да не се паникьосаш. За зла участ нямаш време да се възстановиш. Другите знаят местонахождението ти с точност до тридесет мили плюс-минус. След ден, най-много два, и ще паднеш в лапите им.