Бъртън се опит да сетне в леглото, но откри че костите му се бяха размекнали като асфалт на горещо слънце, и острието на нечия сабя се мъчеше да отвори черепа му. Той се отпусна със стон на леглото.
— Кой сте вие и какво искате?
— Не мога да ти кажа името си. Ако — или по-точно когато — те заловят, ще преровят цялата ти памет от момента на залавянето чак до непредвиденото ти пробуждане в камерата преди Възкресението. Няма да могат да разберат кое те е събудило преждевременно, но ще разберат за нашия разговор. Ще могат и да ме видят, но само като образ, видян и запомнен от теб — бледа сянка в мрака без никакви черти. Ще чуят и гласа ми, но не ще могат да го разпознаят, защото използувам модулатор.
Това ще ги ужаси, защото ще овеществи всичките им съмнения и страхове — че сред Тях има предател.
— Бих искал да знам за какво говорите — изрече Бъртън.
— Ще ти кажа. На вас ви бяха разказани чудовищни лъжи за целите на Възкресението. Разказаното от Спрус и учението на Църквата на Втория Шанс са лъжи, абсолютни лъжи! А цялата истина е там, че човешките същества бяха възкресени за целите на един научен експеримент. Етичните — най-големият куриоз като съчетание на име и цели — преобразиха тази планета в един крайречен свят, осеян с каменни олтари, и ви върнаха от света на мъртвите с една единствена цел. Да запишат вашата история и обичаи. И като второстепенна цел, да наблюдават и изучават вашите реакции спрямо Възкресението и смешението на хора от различни епохи. И това е всичко с две думи: научен експеримент. И след като изпълните отредената ви роля, «в пръст ще се превърнете».
Всички тия истории за моралния им дълг към вас да ви възкресят и дадат втори шанс за вечен живот, всичко това са лъжи! Та те изобщо не вярват, че вие притежавате «души»!
Бъртън мълчеше. Мъжът очевидно беше искрен. Но дори и да не беше, преживяваше много възбудено нещата, съдейки по бурното му дишане.
Бъртън проговори накрая.
— Не виждам защо някой ще си прави толкова труд само за да може да проведе научен експеримент или да прави исторически изследвания.
— Времето е като пластелин в ръцете на безсмъртните. Ще се изненадаш, ако разбереш на какво ли не се отдаваме, само за да направим по-интересна вечността. Времето е на наше разположение и ние няма закъде да бързаме. И няма такъв проект, с който да се захванем и да не можем да доведем докрай. Работата по възкресяването на цялото човечество ни отне няколко хиляди години от момента на смъртта на последния земен жител, макар че последната фаза продължи само един ден.
— А вие? Какво правите вие? И защо го правите, ако действително правите нещо?
— Аз съм единственият Етичен сред цялата им чудовищна пасмина! Не искам да си играят с вас като с кукли марионетки или да ви подмятат като опитни животинчета в някоя лаборатория! В края на краищата, колкото и да сте примитивни и порочни, вие сте същества с висша психическа дейност! В известен смисъл вие сте… вие сте…
Безплътната фигура махна с призрачната си ръка сякаш се опитваше да улови някаква дума скрита в мрака. Той продължи:
— Налага се да използувам термина с който вие характеризирате себе си. Вие сте точно толкова човеци, колкото и ние. Точно както и първите първобитни хора, развили първи езика като средство за общуване са хора като вас. И вие сте нашите предци. А от това, което ми е известно, аз мога да бъда твой пряк потомък. Целият ми народ може да произлиза от теб.
— Съмнявам се — каза Бъртън. — Аз нямах деца, поне доколкото ми е известно.
Вълнуваха го страшно много въпроси на които искаше да получи отговор. Но мъжът не го слушаше. Вместо това долепи уреда до челото си. Внезапно го отдръпна и прекъсна Бъртън на средата на изречението.
— Аз… как да го обясня, вие нямате дума за това… да го наречем… подслушване. Те са открили моя … уатан… мисля, че вие го наричате аура. Те не знаят чий уатан е това, освен че е на някой Етичен. Но само след пет минути ще могат да го установят с точност. Трябва да тръгвам.
Призрачната фигура се изправи.
— И ти трябва да тръгваш.
— Вземате ме с вас ли? — запита Бъртън.
— Не. Ти трябва да умреш; Те трябва да открият само твоя труп. Не мога да те взема със себе си; невъзможно е. Но умреш ли тук, Те отново ще загубят следите ти. И ние ще се срещнем отново. И тогава…!
— Почакай! — извика Бъртън. — Нищо не разбирам. Защо да не могат да установят местонахождението ми? Нали те са създателите на целия механизъм за възкресяване? Не знаят ли къде се намира моят възкресител?