Мъжът отново се изкикоти.
— Не. Единствените им записи на земните хора бяха визуални, а не звукови. И разположението на възкресяемите в камерата преди възкресението беше произволно, защото Те бяха решили да ви разхвърлят по поречието на Реката в една приблизителна хронологическа последователност, но в определени съотношения. Имаха намерение да се занимават поотделно с всеки от възкресяваните по-късно. Разбира се, тогава те си нямаха и понятие, че аз ще им се противопоставя на плановете. Или че ще си подбера определени представители от опитните им животинчета, които да ми помогнат да съкруша плановете им. Така че те не могат да знаят къде ще възкръснеш ти или другите всеки следващ път.
Сигурно се чудиш защо не ти настроя възкресителя така, че да бъдеш прехвърлен в непосредствена близост до целта ти, горната част на речния басейн. Истината е там, че аз действително успях да го настроя така, че при първото ти вторично възкресение на планетата да се озовеш край най-първия каменен олтар на Реката. Но ти не успя; предполагам, че титаните са те убили. И двамата нямахме късмет, защото скоро няма да имам възможност да се приближа до силовата какавида в камерата предшествуваща възкресението. Входът е забранен изрично за всеки, освен за упълномощения персонал. Те са много подозрителни; съмняват се, че някой им бърка плановете. Така че всичко е в ръцете ти и в ръцете на шанса, разбира се, за да се добереш отново северните полярни области.
Що се отнася до останалите, при тях просто нямах възможност да настроя възкресителите им. И те ще трябва да разчитат на закона за вероятностите. Едно към двайсет милиона.
— Останалите? — запита Бъртън. — Останалите? Но защо избрахте нас?
— Ти имаш нужната аура; другите също. Знам какво правя, имай ми доверие; не мога да сбъркам.
— Но вие намекнахте, че сте ме събудили преди определеното време… там, в камерата предшествуваща Възкресението, със съвсем определена цел. Каква беше тя?
— Това беше единственото нещо, с което можех да те убедя, че Възкресението е дело на човешки ръце, а не свръхестествено явление. И това те накара да се впуснеш по следите на Етичните. Прав ли съм? Разбира се, че съм прав. Дръж!
Той подаде на Бъртън малка капсула.
— Глътни я. Ще умреш мигновено и ще се изплъзнеш от ръцете им, макар и не за дълго. Мозъчните ти клетки ще бъдат разрушени до такава степен, че Те нищо няма да могат да научат от тях. По-бързо! Трябва да тръгвам!
— Какво ще стане, ако не я глътна? — запита Бъртън. — А ако им позволя да ме хванат?
— Твоята аура няма да ти позволи — отвърна мъжът.
Бъртън почти беше решил да не гълта капсулата. Откъде накъде тоя арогантен и тайнствен странник ще го командува какво да прави?
Но после реши, че не е необходимо да позволява на гнева да го ръководи. Трябваше да се възползува от случая, в противен случай отиваше право в ръцете на Другите.
— Добре — каза той. — Но защо просто не ме убиете, а карате мен да свърша тая работа?
Мъжът се изсмя и каза:
— Играта си има определени правила, които сега нямам време да обяснявам. Но ти си умен и ще разбереш всичко сам. Една от причините е, че ние сме Етични. Ние даряваме живот, но не можем да го отнемаме така директно. Не че за нас е немислимо или невъзможно. Просто е много трудно.
След миг мъжът изчезна. Бъртън не се колеба и постави капсулата в устата си. Последва ослепителна мълния…
26
Току-що изгрялото слънце биеше право в очите му. Успя да хвърли поглед около себе си, видя граала до себе си, купчината му от гладко сгънати хавлии — и Херман Гьоринг.
В следващия момент и двамата бяха сграбчени от дребни тъмнокожи човечета с едри глави и дребни крачка. Носеха копия и брадви с кремъчни остриета. Използуваха хавлиите си само като наметки завързани около късите им дебели вратове. Непропорционално големите им чела и глави се опасваха от кожени ленти, без съмнение от човешки произход, пристягащи дългите им груби черни коси. Видът им беше полуазиатски и говореха език непознат за него.
Нахлузиха празен граал на главата му и вързаха ръцете му на гърба с кожени ремъци. Сляп и безпомощен тръгна през равнината направляван от острите върхове на копията. Чуваше само как кръвта биеше в ушите му. Какво ставаше, по дяволите? Да не ставаше част от религиозна церемония, в която принасяната жертва задължително да се заслепява? А защо не? Много култури на Земята не позволяваха на принасяните жертви да отнасят в отвъдния свят лицата на тези, които проливаха кръвта им, защото призракът на мъртвия можеше да поиска отмъщение от тях.