Още не беше изминал и и половин миля и дъждът го блъсна с всичка сила; мълния се заби в земята близо до него. В призрачния миг зърна нещо да се материализира в пространството само на двадесетина крачки над него по склона.
Мигновено се завъртя и се втурна към една близка група дървета, които растяха нагъсто, като се молеше да не са го забелязали. Ако успееше да се измъкне, щеше да се скрие в планините. И след като потопяха всички в сън, Те щяха останат за пореден път с празни ръце…
29
— Здравата ни изпотихте, Бъртън — произнесе някакъв мъж на английски.
Бъртън отвори очи. Преходът към новото място беше толкова неочакван, че той остана като замаян. Но само след секунда се съвзе. Седеше в стол от някакъв много мек материал, който висеше във въздуха. Стаята представляваше съвършена сфера; стените бяха полупрозрачни, в нежен бледозелен цвят. През тях се виждаха други стаи като тази, отгоре, вляво, вдясно, отпред, отзад, а ако се наведеше, също и отдолу. Отново се обърка, защото другите помещения не се допираха до границите на неговата сфера, а се пресичаха. Части от другите помещения проникваха и в неговото помещения, но губеха цвят и ставаха почти невидими.
Върху срещуположната му стена изпъкваше овалът на екран в по-тъмнозелено от стените. Контурът му следваше този на стената; зад прозрачния овал се виждаха призрачните очертания на гора. Млад елен премина безшумно между дърветата. Дъх на бор и кучешки дрян се носеше от екрана.
Дванайсет души седяха на столове пред екрана с лица обърнати към Бъртън. Шест мъже и шест жени. Всички бяха много красиви. Всички бяха чернокоси или тъмнокестеняви с тъмнокафяв загар с изключение на двама. На трима души клепачите им бяха с леко монголски вид; косата на друг беше толкова къдрава, сякаш беше негърска.
Една от жените беше с дълга светлоруса коса опъната назад в прическата на Психея. На един друг мъж пък косата беше червена като козината на лисица. Беше красив, с малко неправилни черти на лицето; имаше голям и силно закривен нос и тъмнозелени очи.
Всички без изключение бяха облечени в сребристи или пурпурни ризи с къси и разширяващи се ръкави и надиплени яки, тесни луминесциращи колани, шотландски полички и сандали. Всички без изключение бяха гримирани, с лакирани нокти на ръцете и краката, с начервени устни и обеци.
Над главата над всеки един от тях се въртеше по един многоцветен глобус, който почти допираше косите им, с диаметър приблизително един фут. Движеха се безшумно около оста си и преливаха в милиони разноцветни блясъци, преминавайки през целия спектър видим за човешкото око. От време на време глобусите изстрелваха дълги шестоъгълни разклонения в зелено, синьо, или черно, или в млечнобяло. След миг удълженията угасваха и се разсейваха във въздуха само за да бъдат заместени от други.
Бъртън се огледа надолу. Беше облечен само в черен халат закопчан в кръста.
— Ще изпреваря първия ви въпрос като ви кажа, че няма да получите никаква информация за мястото, където се намирате.
Проговорилият беше червенокосият мъж. Той се ухили, изваждайки на показ бели зъби с изключителна белота.
— Чудесно — каза Бъртън. — А на какви въпроси тогава ще ми дадете отговор Вие, Които и да сте? Как ме открихте, например?
— Казвам се Лога — каза червенокосият. — Открихме ви с къртовска детективска работа и малко късмет. Процесът беше много сложен, но аз ще ви го предам опростено. Група наши агенти ви търсеха денонощно, за съжаление много малко на брой, като се има предвид трийсет и шестте милиарда, шест милиона, девет хиляди шестстотин тридесет и девет кандидати живеещи в поречието на Реката.
Кандидати ли? помисли Бъртън. Кандидати за какво? За вечен живот? Да не би Спрус настина да им беше казал истината за крайната цел на Възкресението?
— Нямахме дори и представа, че ни се измъквате всеки път чрез самоубийства. Дори и когато се появявахате в области толкова отдалечени една от друга, които не бихте могли да достигнете освен чрез възкресение, ние пак не подозирахме нищо такова. Считахме, че сте загивали в битка и после сте прехвърляни по обикновената процедура. Годините си течаха, а ние все така се чудехме къде може да бъдете. Имахме си и достатъчно други проблеми и бяхме принудени да изтеглим почти всичките си агенти, които работеха по Случая Бъртън, както го нарекохме, освен няколкото стационарни в двата края на Реката. По някакъв начин сте получили информация за полярната кула. По-късно научихме как. Вашите приятели Гьоринг и Колоп бяха много услужливи, въпреки че си нямаха и понятие, че разговарят с Етични, разбира се.