— Ами Пък?
— Рано или късно охраната на казиното надушва Ейнар и от един момент нататък няма смисъл в това да се опитва да си събира печалбите сам. Работата на Пък е да чака наблизо и да си играе на някоя машинка, докато Ейнар не удари джакпот на своята, след което Ейнар се изпарява, а Пък отива и прибира печалбата.
— Обаче и Пък сигурно го надушват по някое време.
— Точно. И поради тази причина двамата отдавна са персона нон грата в казината в центъра и по „Лас Вегас Стрип“, така че, ако ти трябва Пък, пробвай някои от по-крайните заведения, например тези по магистрала „Боулдър“. В момента се сещам за „Девятка каро“.
Трилиум се върна с няколко разкопчани копчета, неидентифицирано мокро петно на късата й пола и пълно отсъствие на фокус в погледа. Осгуд беше отишъл на дансинга с блондинка в „Левис“ и с каубойска шапка, а групата свиреше Wabash Cannonball и стийл китарата се обаждаше с някоя и друга психеделична фраза.
— Забавляваш ли се, пиленце? — попита Док възможно най-бодро.
— И да, и не — отвърна тя със смирен тон, който той, колкото и да не му се искаше, намери за еротичен. — Ще ми вземеш ли една бира?
Тя започна да я пие в мълчание и в един момент Док каза:
— Е! Нещо интересно от Осгуд тази вечер?
— Чувствам се доста тъпо, Док. Изобщо не трябваше да споменавам името на Пък.
— Обзалагам се, че и на Осгуд дължи пари.
— Да, и сега Осгуд е много разстроен. А той не е толкова дебелокож, колкото изглежда.
— А случайно да сподели какво мисли за местонахождението на Пък?
— Северен Лас Вегас. Само това. Не мисля, че знае адреса, иначе да го е посетил досега.
— И това щеше да е новина във вестниците.
На излизане от бара ги пресрещна Ив.
— Толкова рано ли си тръгвате? Мърл обикновено се отбива за един сет около полунощ, когато е в града.
— Мърл Хагард е тук?
— Не, ама това не е причина да си ходите.
Док премигна няколко пъти, купи на дядото един Рамос джин физ и все пак си тръгнаха.
На паркинга Док забеляза кадилак с определена дължина, чиято конфигурация от следи от чукнато му се стори позната.
— Ей, Док! Знаех си, че си ти.
— Това едно от странните и чудати съвпадения ли е, Тито, или да ме хваща параноята?
— Казах ти, че ще ходим във Вегас. Инес е на някакво шоу, а аз събирам дребни. Ако знаеш какви бакшиши дават типовете тука… на тая почивка изкарах повече пари, отколкото за цяла година в Ел Ей.
— И не си, ъъъ — Док направи жест като хвърляне на зарове — омагьосан от Вегас?
— Лекичко. Ама виж го това място. Мислиш ли, че нещо тук е истинско? Може ли човек да го приеме на сериозно?
— Ти си шибан комарджия — обади се внушителен глас от вътрешността на лимузината, — няма как да го приемаш иначе.
— Зет ми Адолфо — намръщи се Тито. — Не мога да го разкарам. Прибира всеки спечелен долар, преди да успея да реагирам.
— Кинтите са само на депозит при мене — обясни Адолфо, който, както се оказа, беше нает от Инес да се вози с Тито и да го пази от неприятности.
— „Дришливи депозити ООД“ — промърмори Тито.
Трилиум, придобила някак отнесено изражение на лицето, реши да се върне в стаята, за да се наспи, и взе камарото, а Док влезе в лимузината при Тито и Адолфо.
— Знаеш ли за казино на име „Девятка каро“ на магистрала „Боулдър“? — попита Док.
— Разбира се — каза Тито. — Нещо против да те придружа, само ще се помотая малко вътре, може да хапна нещо на бюфета, да погледам шоуто?
— Демонстрираш прекален ентусиазъм, Тито.
— Аха, освен това от теб се очаква да бориш порока — добави Адолфо.
— Да, но с хомеопатични дози, момчета — възрази Тито.
Според Бигфут Бьорнсен, на когото това късче информация за Дивия запад му бе спечелило не един бас в бара, девятка каро била петата карта в последната покер ръка на Дивия Бил Хикок заедно с черни аса и осмици. Паркингът беше пълен с пикапи с напречни греди за превоз на строителни материали и фордове ранчеро с остатъци от слама в багажника, древни тибърд и шевролети номад с отдавна паднали хромирани лайстни, оставили след себе си ръждиви линии и следи от заварка. Осветеното табло отпред, полигон в стил „Семейство Джетсън“, обявяваше концерта на тазвечерната банда — „Кармин & Дъ Кал-Зоунс“.