Клиентите не изглеждаха като дошли отдалече, така че случващото се вътре не беше застрашено от прояви на празноглавото преследване на „забавления“ според определението за тях на „Лас Вегас Стрип“. Играчите тук играеха за пари и правеха това с надежда или отчаяние, под влияние или съвсем трезви, с научен подход или пленени от суеверия толкова екзотични, че нямаха лесно обяснение, а някъде в сенките собственикът, финансовата компания и представителите на лихварската общност седяха невидими и мълчаливи, потропваха с крака в скъпи обувки, обмисляха варианти за наказание, понякога за снизходителност, много рядко — за милост.
Кармин беше дългокос тенор от хотелските барове с китара „Гибсън Лес Пол“, за свиренето на която може и да беше взел един-два урока, но като цяло я ползваше като реквизит, често в контекста на жестове, имитиращи стрелба с томпсън, а останалите от „Дъ Кал-Зоунс“ бяха в типичните за рокквартет роли. Две сладурани в минирокли от червен винил, черни мрежести чорапогащи и с лакирани коси пееха беквокалите и танцуваха тайм-степ като бели мацки. Докато Док вървеше към залата за залагания, групата изпълняваше последното си парче:
Док прекара известно време в разговори с момичетата от персонала, с бармани, крупиета и казино мениджъри, дами на нощта и дами на по-късните смени, сред които и млада жена в минирокля от кадифе с винен цвят, която най-накрая му разкри:
— Всеки знае, че Пък работеше за Мики преди. Никой тук няма да го издаде, особено на непознат, нищо лично.
Някакъв комик, нает да забавлява клиентите, дойде при тях, очите му горяха от злоба.
— Добър вечер, Циркония, виждам, че пак си се спасила, кой е това? Добре ли си прекарвате, господине? А той ми вика: „Коя е тази планета? Къде ми е НЛО-то?“. Сега сериозно, пич, готин си, косата ти… умирам за нея, зашеметяваща е. Ще те чакам в гаража после, за да ми излъскаш колата…
Шегаджията и Циркония си тръгнаха, като по пътя почти се сблъскаха с Тито, който пристигна, обхванат от някаква превъзбуда.
— Док! Док! Трябва да видиш как действа един пич, истински гений е. Ела, ела да видиш.
Той поведе Док по криволичещ път към вътрешните региони на казиното, които играчите на ротативки избягваха, водени от вярата, че по-близо разположените до улицата машини плащат повече, после свиха зад един ъгъл, тръгнаха по отдалечен коридор от ротативки и Тито каза:
— Там.
Изхождайки от умственото състояние на Тито, Док очакваше някоя ротативка, лумнала почти като в ЛСД трип, но всичко, което видя, беше просто още една стара машина с избеляла и надраскана петдесетарска картинка на привлекателна според стандартите на онези времена каубойка — свръхголеми цици, къса накъдрена коса и ярко червило. Дълга редица от половин долари се изпари в една тръба от пожълтяваща пластмаса, обрезът на монетите ги превръщаше в нещо като зъбчати колела и всяка от блестящите глави на Джон Ф. Кенеди се завърташе бавно по лекия наклон надолу и изчезваше в безразличната паст на Лас Вегас. Играчът на машината беше обърнал лице и в началото Док забеляза само концентрираното и премерено внимание към това как дърпа лоста — поредният клиент, дошъл тук не толкова заради Кефа, колкото за да си плати сметката в някоя бакалия в квартала, — обаче след бърз оглед на другите ротативки наблизо Док разпозна украсената със свастика глава на Пък Бийвъртън, който усилено се преструваше, че играе на една от по-старите машини. Което значеше, че „геният“ на съседната е колегата на Пък Ейнар.