Не отлагай нищо за утре. Док превключи на режим „пич, може ли да обменим една-две приказки“ и тъкмо се канеше да направи крачка напред, когато наоколо им се разтвориха няколко разновидности на ада. Под съпровода на военни фанфари и сузафони, плюс свирки на локомотив, пожарни сирени, записани звуци от ликуване на стадион, известно количество половин долари с Джей Еф Кей бяха повърнати от машината в огромен параболичен поток и започнаха да се трупат на мокета в нарастваща купчина. Ейнар кимна и отстъпи, и — да не би Док да бе мигнал? — изчезна просто ей така. Пък дръпна за последно ръчката на своята машина, стана и тръгна да прибира джакпота, когато изведнъж законите на шанса, спрели се на класическото „майната ти“, дадоха инструкции на ротативката му също да удари джакпота, и то още по-шумно от първата, което направо вкамени Пък между двете печеливши машини и докара цяла делегация задъхан персонал на казиното, за да потвърди и сертифицира двамата щастливи късметлии, единият от които вече липсваше. В този момент Пък, сякаш алергичен към дилеми, се втурна към най-близкия изход с крясъци.
Тъй като наоколо вече не се виждаха по-убедителни претенденти от Док и Тито, на двамата им отне само една десета от секундата, за да се разберат, че Тито взема джакпота от половиндоларовата машина, а Док, без да проявява грам алчност, получава няколкото кубични метра петачета.
Адолфо прибра Титовата, или по-скоро Ейнаровата печалба и потеглиха обратно към „Гоустфлалуър Корт“, където Док завари Трилиум заспала на едно от водните легла. Той се отправи към другото и по всичко личи, че е успял да стигне до него.
Когато се събуди, май беше ранен следобед, а Трилиум я нямаше. Погледна през прозореца и видя, че и камарото липсва. Понесе се през пустинния бриз към едно магазинче надолу по магистралата и си купи цигари, няколко чаши кафе и кексчета „Динг Донг“ за закуска. Когато се върна, включи телевизора и гледа повторения на „Мънкис“, докато не почнаха местните новини. Гост днес беше марксистки икономист от някоя от държавите от Варшавския договор, който, изглежда, беше в разгара на нервен срив. „Лас Вегас — опита се да обясни той — си седи насред пустинята, не произвежда никакви материални блага, в него се вливат пари, от него се изливат пари, няма производство. Това място на теория не би трябвало дори да съществува, да не говорим и да просперира. Имам чувството, че съм градил целия си живот на илюзорни основания. Изгубих връзка с реалността. Бихте ли ми казали къде мога да я намеря?“ Интервюиращият се смути и опита да смени темата, преминавайки към Елвис Пресли.
Когато навън се смрачи, Трилиум най-накрая се прибра.
— Моля те, не ми се сърди.
— Не съм се сърдил на никого, откакто как-му-беше-името изпусна онзи наказателен удар. — Той започна да се рови в паметта си. — Името нещо ми бяга, стреля с лявата ръка… Както и да е. Ти къде се изгуби?
От изражението на лицето й и начина, по който влезе — с притеснената походка на нищожество, което излиза в двора за тренировки на затвора, — можеше да си представи къде.
— Знам, че трябваше да ти кажа, но исках първо да го видя. През цялото време имах един телефонен номер, съжалявам, и непрекъснато му звънях, докато накрая не вдигна.
Отишла на адреса, който Пък й бил дал, малко преди да се зазори — апартаментът се намирал над гараж в Северен Лас Вегас, до него имало незастроено пространство, обрасло с енцелия. Момчетата пиели бира и както винаги обсъждали кой коя позиция заема в класацията за мачовци, както и кой да пее мелодията и кой — хармонията в Wunderbar от „Целуни ме, Кейт“.
Детайлите в разказа на Трилиум леко се губеха или тя просто не си падаше много по разходките из спомените, но Док все пак разбра, че срещата е продължила доста дълго, като в един момент Ейнар съобразително е отскочил до булеварда да купи бира.
— А случайно спомена ли на Пък, че искам да обменим по дума-две?
— Всъщност трябваше да положа сериозни усилия да го убедя, че не си наемен убиец.
— Можем да се срещнем, където се чувства в безопасност.
— Той предложи казино в Северен Лас Вегас на име „Кисмет“. Двамата с Ейнар гледат да не ходят там преди полунощ.
— А ти ще бъдеш ли там, или…