— Видях го в ръцете им.
— Видял си го. — Тя се замисли за няколко секунди, докато барабанеше с пръсти върху покривката в ритъма на училищен маршов оркестър. — Би ли се съгласил да свидетелстваш под клетва заради мен?
— Разбира се, скъпа, и още как!… Ъъъ, момент само, какво значи това?
— Ти, аз, магнетофон и може би още един заместник-прокурор за свидетел.
— Леле, даже ще изпея и няколко такта от That’s Amore. Само едно нещо…
— Добре, кажи ти какво искаш.
— Трябва да прегледам досието на един. Древна история е, но е заключено. До 2000 г. примерно.
— Само това ли? Никакъв проблем. Непрекъснато го правим.
— Какво, отваряте официално запечатани документи? Аз пък такава вяра имах в системата.
— С това темпо скоро ще си готов за изпита си за адвокат. Виж, имаш ли нещо против да отидем вкъщи? — И на мига Док, въпреки че би се обзаложил, че няма да се случи така, се надърви. А тя, сякаш забелязала, добави: — Можем да си вземем пица по пътя.
Някога, когато беше в периода на дефицит на контрола върху импулсите, Док щеше да отвърне на това с: „Омъжи се за мен“. Но казаното от него сега беше:
— Косата ти е различна.
— Убедиха ме да ида при някакъв нов фризьор на Родео Драйв. Той ми сложи тези цветни кичури, виждаш ли?
— Жестоко. Изглеждаш така, все едно си живяла известно време на плажа.
— Специалната фризура тип „Сърфмацка“ беше на промоция.
— Само заради мен, а?
— За кой друг, Док.
След като отидоха в апартамента на Пени, им отне може би минута и половина, за да се справят с пицата. И двамата посегнаха към последното парче едновременно.
— Мисля, че е за мен — каза Док.
Пени пусна пицата и плъзна ръка надолу, хвана пениса му и го стисна леко.
— А това, мисля…
Тя се пресегна към кашето, вътре имаше азиатска трева, която той бе надушил още щом бе влязъл в стаята.
— Свий един, аз ще се преоблека в нещо по-подходящо.
Тъкмо завиваше краищата на джойнта, когато тя се върна чисто гола.
— Готово.
— Наистина ли си сигурен, че не си ядосан?
— Аз? Ядосан, защо?
— Знаеш ли, ако някой, на когото държа дори само защото от време на време се виждаме за секс, предаде мен на ФБР… сериозно бих помислила, да ти кажа… — Док запали и й подаде джойнта. — В смисъл — добави тя замислено, след като си дръпна — ако пишката беше моя. И някоя самодоволна прокурорка си въобразяваше, че с внимание към нея може да й се размине.
— О — каза Док. — Ами, има логика в думите ти… Я дай сега да…
— Само да си посмял — изкрещя тя, — ненормален дрогясал хипар такъв, махни си ръката оттам, кой ти каза, че ти е позволено да пипаш там, пусни ме, какво си мислиш, че…
Но вече бяха започнали да се чукат, и то, може да се каже, доста енергично. Беше бързо, после по-бавно, беше страхотно и достатъчно мръсно, беше велик напушен кеф и даже — за един неизмеримо кратък миг — Док не само вярваше, че краят му никога няма да настъпи, но и успя да не се панира от идеята.
Обикновено, след като приключеха, Пени ставаше на секундата и потъваше обратно в разни дейности, характерни за света на нормалните, а Док стигаше някак до телевизора с надеждата да хване плейофите, нищо, че в тази конкретна вечер играеха отбори от Източната дивизия. Но вместо това, сякаш внезапно осъзнали значението на мълчанието и прегръдката, останаха да лежат, запалиха още един джойнт и изобщо не бързаха да го изпушат, а той пък поради високото си съдържание на смола изгасна благовъзпитано в момента, в който бе оставен в пепелника. Твърде скоро обаче — все едно Реалността бе нахлула с маршова стъпка в стаята, светнала всички лампи, огледала какво става и прочистила шумно гърло — настъпи часът на новините в единайсет, който, както винаги, а и за все по-голямо раздразнение на Пени, се занимаваше основно с развитието около случая Менсън и предстоящото дело.
— Вземи се спри малко, Булиози — изръмжа тя към екрана, докато главният прокурор се наслаждаваше на ежевечерните си две минутки пред камерите.
— Мислех, че се кефиш на всичките тези работи, преди делото да започне — каза Док.
— За известно време, да. Пуснаха ме да чуя и няколко показания под клетва, но там е като пълна с момчета къщичка на дърво. Сега единственото, което ме кефи, е да слушам как онези хипимацки изпълнявали всичко, което Менсън им казвал. В отношенията господар-роб има нещо сладко.