Часовникът на стената, който напомни на Док за началното му училище в Сан Хоакин, показваше невъзможен час. Док изчака стрелките да се преместят, но те не го направиха и той заключи, че часовникът е развален и вероятно е в това си състояние от години. Което обаче беше и някак готино, защото много отдавна Сортилидж го бе научила на езотеричното умение да познава колко е часът по спрели часовници. Първото нещо, което трябва да направиш, е да си запалиш джойнт — това със сигурност би изглеждало странно в Съдебната палата, но не и в това забутано кътче от нея, което като нищо можеше да се окаже извън юрисдикцията на местните сили за борба с наркотиците, — но за всеки случай Док запали и една цигара „Де Нобили“ и изпълни стаичката с предпазен дим от любимата на мафията марка. След известно време, прекарано във вдишване на дима от коза, той вдигна очи към часовника и разбира се, той показваше различен час сега, макар че това можеше да се дължи и на факта, че Док е забравил къде бяха замръзнали стрелките преди това.
Телефонът иззвъня, той вдигна и чу Пени да казва:
— Ела долу в офиса ми, там ще те чака един пакет.
Без здрасти, без нищо.
— Ти там ли ще си?
— Не.
— Ами как-й-беше-името?
— Никой няма бъде там, освен теб. Имаш колкото време си поискаш.
— Благодаря ти, скъпа, о, между другото, чудех се дали, ако ти намеря перука като на някоя от мацките на Менсън, ще е проблем… — Промяната в акустичната среда, след като тя затвори, отеква в продължение на няколко мига… — Мислех си за нещо в стила на Линет „Скуики“ Фром, сещаш се нали, дълга, ама и къдрава, и… О. Ъъъ… Пени?
Долу в офис кабинката на Пени, положено върху очукана и стара дървена масичка, украсено с всякакъв вид лепенки с надпис „Строго секретно“, чакаше досието със странната история на Ейдриън Праша с калифорнийските обществени закони, в която фигурираха и множеството му бягства от наказание за убийство първа степен. Док си запали една „Куул“, отвори папката и започна да чете — и на мига му стана ясно защо Управлението не иска нищо от описаното вътре да се разчува. Първата му мисъл бе на каква ли опасност се беше изложила Пени, за да отвори това досие, и до каква степен тя самата осъзнаваше измеренията й. За нея тук вероятно имаше само някакви случки от миналото и нищо друго.
Името на Детектив Х се оказа Винсент Инделикато. Адвокатите на Ейдриън бяха използвали аргумента „извинимо убийство“. Клиентът им, господин Праша, многоуважаван бизнесмен, убеден, че някой се опитва да проникне в крайбрежния му апартамент на Гъмо Маркс Уей, объркал покойника с разгневения съпруг на една позната и виждайки, както и се заклева по-късно, пистолет, започнал да стреля със своя. Никой не бил по-съкрушен от самия господин Праша, когато осъзнал, че е ликвидирал детектив от ПУЛА, и то детектив, когото е срещал неведнъж, докато вършел ежедневните си бизнес дела.
Тялото било идентифицирано от полицая, извършил ареста — дългогодишния партньор на детектив Иделикато, лейтенант Крисчън Ф. Бьорнсен.
— Какво — зачуди се Док на глас, — по дяволите, е това?
Партньорът на Бигфут. Човекът, с когото той вече не патрулираше, не разговаряше, дори не споменаваше по име. Меланхолията, обсебила Бигфут, започваше да си намира обяснение. Човекът скърбеше, и то дълбоко.
И къде другаде да се случи трагедията, ако не на Гъмо Маркс Уей, ГМУ, както го знаеха местните, булеварда на злощастието, до който всеки жител на крайбрежната кръпка, обитавана и от Док, рано или късно стигаше, макар че никой от близките на Док не живееше там, нито май който и да било друг. Но пътят си се простираше вечно там, между хората от градовете в Южния залив и другите места, където в един момент от живота си същите тези хора си мислеха, че се налага да отидат. Домът на приятелката, чиито психопатични родители я искаха обратно вкъщи преди вечерния час. Дилър, изобретателен като плъх на палмово дърво, чиито по-невнимателни клиенти започват да консумират риган и „Бискуик“ по неестествен за тези продукти начин. Телефон с монети в бар, от който приятел на приятел в опасност и без ресурси ти се е обадил с глас, вече почти лишен от надежда, прекалено късно през нощта.
— Добре, минутка само — промърмори Док може би на глас, — сега това значи ли, че…
Партньорът на Бигфут е бил убит от Ейдриън Праша в очевидно сътрудничество с елементи от Управлението. И как е реагирал на това Бигфут? Изписал е подобаваща по размери артилерия, плюс допълнителни патрони, и е тръгнал да търси Ейдриън? Поставил е бомба в колата на лихваря? Или е оставил всичко това в ПУЛА, а той се е отправил на самотен и лишен от насилие кръстоносен поход в името на справедливостта? Не, нито едно от изброените — това, което Бигфут направил, било да намери някой смотан и нещастен частен детектив, който да започне да разравя случая, и то достатъчно шумно, за да привлече известно внимание.