Било също така уредено, уверили го те, и дилърът на Кой, Ел Драно, да достави особено смъртоносен, суров и чист хероин, който после да бъде открит на мястото на свръхдозата. Посъветвали Кой да си бие достатъчно количество, за да е убедителен в спешното, но и толкова, че да не умре.
— Това определено не беше любимата ми част от историята — призна Кой на Док. — Само си казвах, гледай да не прецакаш всичко и този път, мисли, и разбира се, не го направих. Почти станах пътник.
— Откъде дилърът ти беше взел хероина? — попита Док, сякаш беше формалност.
— От някакви големи риби, които го внасят директно… не от обичайните източници, с които работи Ел Драно. Не знам кои са, но въпреки че той беше просто посредник, те го бяха наплашили до смърт — за нищо на света не трябвало да позволява някой да разбере, че те са източника на наркотика. Само му повтаряли: „Думичка да не си казал“. Мълчание, това била темата им. Та затова, когато оня ден изплува посинял в канала, нямаше как да не се замисля, нали разбираш?
— Но може да е било всичко — каза Док, — той си имаше богато минало все пак.
— Може.
После, както други преобразувани души преди него, и Кой вложил известно трудно изживяно време в програмата за лечение на зависимостта от хероин на „Хрискилодон“, в сравнение с която посещенията в Кабинета за поддръжка на усмивката на доктора по дентална медицина Руди Блатнойд му се стрували като истинска ваканция. Новите зъби значели и нов мундщук, и това също изисквало време за свикване, но една вечер най-накрая се озовал в кабинка в тоалетна на лосанджелиското летище със задачата да подаде под преградната стена написани на тоалетна хартия компрометиращи бележки на щатски законодател с тайни сексуални копнежи, когото Бдителните искали да включат, както се изразили, „в отбора“. След този случай, който той приел за прослушване, задачите постепенно станали по-тежки — подготовката за тях понякога изисквала четене на Херберт Маркузе и Председателя Мао и осмисляне на въпросите, които то повдигало, плюс ежедневни тренировки в доджо в Уитиър, уроци по диалект в покрайнините на Холивуд, курсове по неуловимо шофиране в Чатсуърт.
На Кой не му отнело много, за да осъзнае, че патриотите, които го командват, са на свой ред под командата на сили от друго ниво и че тези сили смятат за съвсем редно да съсипват живота на онези, които не са толкова добри и умни, колкото са те, или с други думи — всички останали. Кой научил, че му сложили етикета „склонна към пристрастяване личност“ и били убедени, че веднъж отдал се на доносничество в полза на страната си, после ще му е трудно да се откаже от този начин на живот, като от хероина, ако не и по-трудно. Почнали да го пращат из всякакви кампуси — на университети, колежи, гимназии, — където бавно научавал тънкостите на внедряването в антивоенни, антинаборни и антикапиталистически групи от всякакъв вид. През първите месеци бил толкова зает, че нямал време да мисли какво точно е извършил, както и дали в тази работа има бъдеще. Една вечер бил в Уестууд и следял елементи от група в Калифорнийския университет, наречена Опиумни революционери и герили (ОРИГ), когато забелязал едно момиченце на възрастта на Аметист, останало без дъх от вълнение пред осветената витрина на книжарница, което викало майка си да отиде при него и да види нещо.
— Книги, мамо! Книги!
Кой се заковал на място, а набелязаните за следене продължили с плановете си за вечерта. За първи път, откакто започнал да работи за Бдителните, се замислял за семейството, което бил изоставил заради нещо уж по-важно.
В онзи конкретен момент всичко му станало ясно — кармичната грешка с инсценираната смърт, вероятността хората, на които помага, да обмислят по-дълбоки възможности, включително реална смърт, — но най-ясно от всичко му било колко много му липсват Хоуп и Аметист: много, отчайващо много повече, отколкото предполагал. Останал без сили, съчувствие и подкрепа, Кой изведнъж — и вече прекалено късно — поискал стария си живот обратно.
— И това е горе-долу по същото време, когато ме помоли да проверя какво става с тях?
— Да, толкова бях отчаян.
— Тук е, нали?
Док спря на банкета до площадката пред „Бордс“.
— Едно нещо само.
— Опа.
— За първото предложение за работа от Бдителна Калифорния кой ти се обади?