Кой погледна Док така, сякаш го виждаше за първи път.
— Когато започнах да шпионирам, доста се чудех защо хората задават въпросите, които задават. После започна да ми прави впечатление колко често всъщност те вече знаят отговорите, но искат да ги чуят изречени от чужд глас, в смисъл някой извън главата им, разбираш, нали?
— Разбирам.
— Най-добре поговори с Шаста Фей, да ти кажа.
Докато караше обратно по крайбрежния път, Док успя да се вкара в пълнометражен параноичен филм за Шаста и за това как тя сигурно се е друсала през цялото време, докато са били заедно с Док, а може би още отпреди да се запознаят; отдадена наркоманка, която използва всяка възможност да се измъкне в прохладната нощ и да отиде някъде, където ще се грижат за спринцовката й, за да не й се налага да я крие от Док… само и само да се върне за малко в задругата на друсалките, да си почине от безнадеждния нещастник от кредиторския клас, с когото и без това вече е решила да се раздели, и т.н. Отне му почти целия път до Гордита, за да си спомни, че за пореден път той е задникът. След като се прибра, оформи косата си в нещо поне отчасти готино, излезе отново и пое по еспланадата към Ел Порто, старият му, по-мъдър аз се бе завърнал, беден на оптимизъм и готов да играе ролята на шарана за пореден път. Нормално.
Сърфмагазинът долу беше затворил рано, но прозорците на Светеца светеха и Док чукна само два-три пъти, преди Шаста да отвори вратата и да му се усмихне, още не казала здрасти, влизай. Беше с голи крака, облечена само в някаква мексиканска риза, бледолилава и с бродерия, косата й беше увита в кърпа, ухаеше като току-що излязла от банята. Той знаеше, че бе имало причина да се влюби в нея, но непрекъснато забравяше каква е, сега обаче, когато почти успя да си я спомни, му се наложи да се хване умствено за главата и хубаво да разтърси мозъка си, преди да е сигурен, че няма да каже нещо необмислено.
Шаста го запозна с кучето си Милдред и се оттегли за известно време в кухнята. Флип бе покрил голяма част от една от стените в дневната с увеличена снимка на гигантската чудовищна вълна при Макаха от миналата зима, в която, като поклонник, свил се в дланта на Бог, се виждаше дребната, но на мига разпознаваема фигурка на Грег Нол.
Шаста дойде с пакет бири „Куурс“ от хладилника.
— Знаеш ли, че Мики се е върнал? — каза тя.
— Чух слуховете, да.
— О, прибрал си се е вкъщи, да, обратно при Слоун и децата, и какво? Се ла ви.
— Ке сера сера.
— Именно.
— Виждала ли си го?
— Колко вероятно е това според тебе? В последно време съм само срам за хората.
— Факт, но може би, ако си пипнеш малко косата…
— Тъпак. — Тя вдигна ръка, разви кърпата и го замери с нея, после разтърси коса не би казал яростно, но в очите й блесна онзи поглед, който той си спомняше добре или поне си мислеше, че помни. — Така как е?
Той наклони глава, сякаш му бе задала сериозен въпрос.
— По-тъмна е от преди.
— Върнах се към мръснорусите си дни. Мики я харесваше почти платинена, даже плащаше на специален фризьор на Родео Драйв да ме боядисва. — И Док ясно видя как тя и Пени се засичат в един и същ салон и как той е поне една от общите им теми за разговор. — Говори се, че имаш някакъв фетиш към мацките на Менсън?
— Д… ами, „фетиш“, то зависи от това какво… Сигурна ли си, че наистина искаш да направиш това?
Тя бе разкопчала ризата си и сега, без да откъсва очи от неговите, започна бавно да разтрива зърната си. Милдред вдигна очи от краткотрайно любопитство, после, клатейки глава наляво и надясно, слезе от дивана и излезе от стаята.
— Послушни, разгонени малки тийнейджърки с промити мозъци — продължи Шаста, — които правят точно това, което искаш, и то преди дори да си осъзнал, че го искаш. Не е нужно да изричаш и една думичка дори, те схващат всичко благодарение на своята свръхсетивност. Твоят тип мацки, Док, твоята мръсна страна.
— Ей. Ти ли ми крадеш списанията?
Тя се освободи от ризата си и коленичи, запълзя бавно към Док, който седеше с ерекция и недокоснато кенче бира, и все така на колене, свали внимателно сандалите му и дари всеки от босите му крака с целувка.
— Сега — прошепна тя — как ли би постъпил Чарли?
Вероятно не като Док, а именно, да намери половин джойнт в джоба на ризата си и да го запали. Защото той направи точно това.
— Искаш ли?
Тя вдигна глава и той поднесе джойнта към устните й, за да си дръпне. Пушиха мълчаливо, докато на Док не му се наложи да хване последното останало количество с щипката, която си носеше.