— Виж, съжалявам за Мики, но…
— Мики — тя изгледа дълго Док. — Мики можеше да ви научи на много неща всички вас, плажни нехранимайковци, да ви даде някой и друг урок. Такъв властен мъж. Понякога ме караше да се чувствам почти невидима. Бърз, брутален, крайно невнимателен любовник, животно, с една дума, но на Слоун това й харесваше, както и на Луз… то си им личеше, на всяка от нас ни личеше. Толкова хубаво е някой да те накара да се чувстваш невидима…
— Аха, а и пичовете умират да чуват такива приказки.
— … водеше ме на обяд в Бевърли Хилс, увил силната си ръка около моята, повеждаше ме от ослепително ярките улици към места, където е тъмно и хладно и където не можеш да подушиш храна дори и да искаш, само алкохол — и там всички пиеха, заели всички столове около масите в зала с неопределими размери, и всички познаваха Мики, и искаха, някои от тях страшно искаха да бъдат Мики… А аз все едно бях отведена там на каишка. Обличаше ме винаги в съвсем къси минирокли, забраняваше ми да нося бельо, предлагаше ме на всеки, който искаше да зяпа. Или пипа. Случвало се е и да ме дава на приятелите си. И аз да трябва да правя каквото пожелаят те…
— Защо ми го разказваш това?
— О, съжалявам, Док, разстроих ли те, искаш ли да спра? — вече се беше излегнала в скута му, бе пъхнала ръце под себе си и си играеше с котето, задникът й бе неустоимо вирнат, намеренията й, дори за Док, пределно ясни. — Ако моята приятелка ме бе напуснала, за да е курвата на каишка на някакъв мръсник предприемач, щях да съм така гневна, че нямаше да знам какво да правя. Не, не ми вярвай, щях да знам. Ако невярната малка кучка се е излегнала на скута ми така… — повече не успя да каже. Док успя да й удари не повече от половин дузина искрени плесника, преди неуморимите й ръце да изпразнят и двама им. — Нещастник! — изкрещя тя, не, предположи Док, на него. — Копеле…
Чак по-късно се сети да я огледа за зомби симптоматика, в случай че там, където бе отишла, я бяха обработили като Мики, но му се видя същата стара Шаста. Разбира се, възможността да е сключила сделка, за да избегне съдбата на Мики, оставаше и това повдигаше въпроса коя е другата страна от сделката и каква е сумата. Преди да успее да я попита, тя бе започнала да говори съвсем тихо и той наостри слух.
— Казах ти, че съм заминала на север по семейни работи, обаче истината е, че двама примати ме намериха и отведоха в Сан Педро, където ме качиха на една лодка. И така и не разбрах какви точно са били плановете им, защото, когато стигнахме до Мауи, вече бях намерила начин да се измъкна.
— Някой помощник-капитан, който е и ценител на хубавите задници.
— Всъщност главният готвач. После в Пукалани попаднах на Флип, който пътуваше на автостоп. Той ми даде ключовете от къщата си и ме помоли да я наглеждам. Защо ме гледаш така странно?
— Горе-долу по същото време Вехи Феърфийлд ми даде ЛСД и по време на трипа те видях на същата онази лодка, „Златният зъб“. Аз бях някъде при вятъра, не знам къде, опитвах се да стигна до палубата, следвах лодката отблизо… сега ти ме гледаш странно.
— Знаех си! Усетих нещо тогава и не можех да си избия от главата мисълта, че си ти. Беше толкова плашещо.
— Значи, със сигурност съм бил аз.
— Не, в смисъл чувствах се… обладана. Затова и ти пратих картичка от първия остров, на който спряхме.
— Духът водач на Вехи каза, че не си на лодката по своя воля, но че всичко ще бъде наред.
— Чудя се дали е знаел, че всички на борда са въоръжени. Охрана, екипаж, пътници.
Не попитала защо в прав текст, но Порфирио, главният готвач, й обяснил с радост:
„Пирати“.
„Моля?“ — учудила се тя.
„Товарът, който носим, сеньорита, е желан от мнозина, особено в Третия свят.“
„Мислиш ли, че ще мога да взема нещо за самозащита от арсенала на кораба, за всеки случай?“
„Вие сте пътник. Ще ви защитим.“
„Сигурен ли си, че съм това, а не просто още един желан от мнозина товар?“
„Това сега е флиртуване, нали?“
— Така, така — каза Док след известно време. — И ти к’во каза?
— Казах:
„О, Порфирио, надявам се, че не планират да ме продадат на някоя ужасна банда китайски перверзници комунисти, които да правят всякакъв род ужасни китайски работи с мен…“
Док изнамери малко от тайландската трева на Фриц и запали.