— Така — след като й даде да си дръпне, — и к’во вика Порфирио?
„Позволете ми пръв да сторя тези работи с вас, сеньорита, и с ваше позволение, разбира се, за да можете най-малкото да имате идея какво да очаквате.“
— А-ха.
— Е, нали ги знаеш корабите, пълни са с въжета, вериги, макари, куки, какво ли не…
— Окей, това е… давай го този сладък зачервен задник тука.
— Но… Док… какво толкова казах? — Тя коленичи на дивана, положи лице на възглавничката и се остави в ръцете му.
— Трябва ти една татуировка точно тука. С надпис „лошо, лошо момиче“. Какво ще кажеш, а?
Тя извърна глава към него, погледна го с червени, полуотворени очи.
— Мислех, че ще предложиш нещо от сорта на лист марихуана…
— Хмм. Дали да не…
— Не…
— Какъв тип китайска комунистическа секс робиня си? Искаш ли да си… извиеш гърба ей така… да, прекрасно, точно така…
Започнаха да се чукат и пак свършиха бързо. Малко след това тя каза:
— Това не значи, че отново сме заедно.
— Не, естествено, че не. Но може ли да ти кажа нещо.
— Давай.
— Не ти бях ядосан, никога не съм ти се ядосвал, Шаста, за случилото се между нас, никога не съм се чувствал като наранената страна или нещо подобно. Даже за известно време, докато Мики наистина мязаше на нормален, преобразил се във фрийк, бях склонен да проявя разбиране към човека. А и ти вярвах, че е искрен.
— Проблемът е — изрече го с известна тъга, — че и аз мислех така.
— И ако някой ще си отмъщава на някого…
— О — каза Шаста. — О. Хубаво. Нека помисля по този въпрос.
Тя отиде в кухнята, донесе оттам кутия „Фрут Луупс“, пуснаха телевизора и захрупаха един до друг сухата зърнена закуска, загледани в мача на „Никс“ срещу „Лейкърс“ — също както преди, бе на ръба да каже Док, само дето не беше преди, ами сега, и той знаеше много по-малко, отколкото тогава.
— Не го ли гледаш с включен звук?
— Неее, скърцането на кецовете ме побърква.
След края на първото полувреме тя погледна към него и каза:
— Нещо те мъчи.
— Кой Харлинджън. Срещнах го случайно в Хермоса.
— Значи, наистина не е умрял от свръхдоза, както твърдят всички.
— Не е, даже е в много по-добро състояние — чист е.
— Радвам се да го чуя. Дълго да се носи на вълната.
— Но се е оплел в нещо, от което иска да се освободи. Работи като доносник за ПУЛА, а и го видях по телевизора на някакъв митинг под надслов „Фашизъм в името на свободата“, където се преструваше, че крещи гневно на Никсън, но всъщност се оказа, че е там под прикритие като човек на отряд на име Бдителна Калифорния.
— Това — промърмори Шаста, — боя се, е по моя вина, щото аз свързах Кой с Бърк Стоджър, а пък Бърк го е завел при Бдителните.
Нямала никакво извинение, продължи тя, било в особено кофти период за всички в Холивуд, точно след Шарън Тейт. Твърде малко момичета от популацията на обещаващите старлетки осъзнавали, че на правилните черти и ниската телесна маса в крайна сметка не може да се разчита, ако целта ти е да получиш нещо, което наистина има значение. Шокът от убийствата на Сиело Драйв бил доста силен за обикновените хора, но ефектът върху Шаста и приятелките й бил направо парализиращ. Оказало се, че може да си най-сладкото момиче в бранша, да умееш да управляваш финансите си, да внимаваш с наркотиците, да знаеш доколко да се доверяваш на хората в този град — съвсем малко, с други думи, — да си мила с всички — асистент оператори, сценични работници, дори сценаристи и хора, които по принцип не е нужно да удостояваш и с едно „здрасти“, и след толкова много усилия пак да бъдеш убита по особено жесток начин. Похотливите погледи, на които отдавна си се научила да не обръщаш внимание, започнали да те карат да търсиш онзи особен блясък в очите на влечугото, който да те изстреля зад двойно и тройно залостената врата на стаята ти, осветена само от екрана на телевизора, където да изкараш на заварената в хладилника храна, докато събереш смелост да излезеш отново навън.
— Горе-долу тогава срещнах Бърк Стоджър. Бяхме съседи и извеждахме кучетата си на разходка всяка сутрин по едно и също време, имах представа кой е, но не бях гледала нито един от филмите му, докато една вечер нещо не можах да заспя, започнах да превключвам каналите и попаднах на „Четиресет и пет калибрено изпращане“. Обикновено не си падам по такива филми, но в този имаше нещо…