— Федерални пари. Сумата, която получаваме, зависи от броя на разрешените за година дела. Има си и формула. Колкото повече извършители разкрием, толкова повече ни дават. — Ейдриън явно добил леко притеснен вид, защото ченгето добавило: — Гарантираме ти — нула последствия за теб по законния или който и да било друг ред.
Макар и по принцип да не му пукало много за ареста и обвиненията, още по-малко пък за адвокатските такси, Ейдриън си казал, че това е цената, която трябвало да плати за онази незаменима, върховна тръпка, която го обземала мигове преди да настъпи моментът на убийството. Цялото нещо било някак секси. Било като при съблазняването.
Уредил отвличането на нарочения човек, закарал го в един празен склад в Комърс и наел двойка професионалисти, чиято специалност били гей садо-мазо практиките.
— Нищо прекалено крайно — казал им Ейдриън, — само му вдигнете настроението и после може да си ходите.
Те изгледали Ейдриън, после огледали клиента, след това се спогледали, свили рамене и следвайки принципа „Всякакви ги има“, се захванали за работа. Когато Ейдриън се разплатил с тях и ги изпратил, дошъл неговият ред.
— Покваряваш невинните — обърнал се той към жертвата, която, покрита със синини и следи от удари с камшик, вече била неутолимо възбудена, — и освен това държиш милиони изроди и нещастници пристрастени към тъпоумния си глад за изрусени путки и гигантски курове, съсипваш семействата им, караш ги да пръскат толкова много пари, че накрая завършват пред моята врата — моята, мамка му, — за да им остане нещо, та да си платят наема. И на фона на всичко това имаш наглостта да тормозиш човек като Роналд Рейгън? Да си мислиш, че си на неговото ниво? Голяма грешка, приятел. Да ти кажа, не ти остава кой знае колко живот, че да направиш по-голяма. Така че, почвай с молитвите, задник нещастен, защото истината ти казвам, дойде времето ти.
Ейдриън бил прекарал уикенда преди това в обикаляне на различни търговски центрове от предградията, където прегледал магазините за материали за ремонт и събрал всички артикули, които сега вкарал в употреба. Не е нужно да казваме, че пенисът на жертвата получил допълнително внимание.
След като приключил, Ейдриън взел обезобразения труп и го закарал до някаква далечна и още незавършена магистрала, там го хвърлил в кофража за бетонна подпорна колона, която още не била излята. После един щедро компенсиран оператор на бетонобъркачка, приятел на приятели на Ейдриън, помогнал да запечатат останките в това, което щяло да се превърне във вертикална гробница, в невидимата статуя на някого, когото властите са пожелали не да почетат, ами да изличат от лицето на Земята. И до ден-днешен за Ейдриън било невъзможно да кара по магистралата, без да се чуди колко от колоните й крият мъртъвци.
— Това придава нов смисъл — отбелязал той весело — на израза „стълб на обществото“.
Освен че направил така, че по-рано същата вечер хората да го видят с жертвата в бар в Западен Холивуд, Ейдриън си осигурил и един тон косвени доказателства. Двамата му асистенти от склада били окуражени да свидетелстват срещу него, а той оставил кръв и отпечатъци навсякъде из мястото, за да могат ченгетата да ги намерят и верни на себе си, да замърсят възможно най-много от намерените реални улики. Въпреки че човекът с бетонобъркачката се бил изпарил незнайно къде, редица продавачи в железарски магазини разпознали Ейдриън като техен клиент, закупил инструменти, които след това били открити в склада, и то изцапани с кръв — вероятно тази на жертвата. Да, обаче няма ли тяло, няма случай. Ейдриън подписал показание, приемливо за федералните досадници, и си тръгнал.
Просто ей така. Чувствал се все едно животът му е направил завой и е тръгнал по нов път. Както щял да открие съвсем скоро, списъкът с пакостници, от които Управлението с радост би се отървало, нямал край, а тайните му ролодекси се напълнили с имената на частни охранители, жадни да влязат в бранша, за които цената, особено на фона на федералните политики на щедро подпомагане на местното правоприлагане, била в повечето случаи съвсем добра.
В следващите месеци, а после и години, Ейдриън работел основно по политически случаи — черни и чикано активисти, антивоенни демонстранти, кампусни бомбаджии и всякакви други жалки левичари, с времето всички станали еднакви в очите му. Предпочитаното оръжие обикновено било от колекцията му бейзболни бухалки, макар че от време на време се навивал да ползва огнестрелно, мистериозно изпарило се от някое друго далечно както във времето, така и в пространството местопрестъпление. Станал редовен посетител на Паркър Сентър, където невинаги знаели името му, но никога не поставяли под въпрос присъствието му. Било като да станеш част от армията. След години, прекарани из затънтени улички и пълни с фалшиви начала на нов живот, Ейдриън най-накрая открил призванието си и разбрал кой е.