Представете си колко бил изненадан, когато един ден мълчаливите му благодетели, момчетата от Полицейското управление на Лос Анджелис, дошли при него с молба да очисти един от тях. Какви били тези работи? Та те много добре знаели, че той е по политическите въпроси.
— Убийство на ченге, не знам, да ви кажа. Няма я, ако мога така да се изразя, магията. Освен ако не пропускам нещо…
— Тази работа — обяснил му контактът — си има кодекс. Трябва да има доверие. Всичко зависи от него, то не подлежи на договаряне.
— А този детектив…
— Да кажем, че е в нарушение.
— Федерален доносник, нещо такова ли?
— Най-добре да не навлизаме в детайли.
В интерес на истината, Ейдриън знаел името на детектива, Винсент Инделикато, понеже същият бил вземал заеми от Ей Пи Еф няколо пъти — не бил проблемен клиент, винаги си плащал вноските и лихвата навреме. Ейдриън знаел и че Пък Бийвъртън отдавна мрази Инделикато и даже е на свобода под гаранция в очакване на присъдата си за някакво дребно прегрешение, в което Инделикато го бил хванал. Нещо, свързано със семенце трева.
Ейдриън се опитал да се настрои на вълните на същото смъртоносно възмущение, което изпитвал към левичарите и порнографите, но така и не успял да усети случая със сърцето си. Затова накрая извикал Пък.
— Виж, опитвам се да те изчистя от тоя безумен арест, Пък, но пичовете не поддават.
— Не се притеснявайте, господин П. — отвърнал Пък. — Просто поредния случай на неподходящото ченге в неподходящия момент. Винсент Инделикато е единственият член на Управлението, когото наистина мразя, и чувствата ни са взаимни, така че не си представям да поддаде.
— Това има ли нещо общо с Ейнар?
— Шибаното ченге не пропуска възможност… спира го, задържа го за нищо… От чиста омраза към хомотата. А Ейнър е толкова невинен, човече, като малко дете е, не вижда как действа това зло, колко систематично е. Копелето Инделикато трябва просто да бъде изправен до стената и застрелян. Жалко, че не можаха да ме задържат за… де да знам, за нещо реално. Може би така щях да си осигуря някакво уважение вътре.
— Като го спомена това, и се сетих… — Ейдриън му разказал за работата си като наемник, за картата за излизане от затвора. — И това, което не ми достига в този случай, е истинското желание. В смисъл този Инделикато, той ми е клиент, пълно лайно е, обаче не значи нищо за мен. Мога да го очистя, и какво от това? Няма я страстта, разбираш ли? Докато някой, който наистина го ненавижда…
— Искате да кажете… че мога аз да го извърша…
— Но да арестуват мен. И ако наистина отидеш на топло по онова нищожно обвинение, пускам слух там, че всъщност ти си убиецът на ченгето, което те е вкарало зад решетките, и така затворническата ти репутация скача като след сериозна доза амфетамини.
Така и станало — Ейдриън поръчал делото, Пък го извършил и в рамките на една идеална правосъдна система и двамата биха били осъдени за убийство първа степен, но човек никога не трябва да подценява готовността на страдаща от дълбока несигурност в себе си сила, каквато е ПУЛА, да ги спаси от това.
— И на всичко отгоре — свърши разказа си Пък, — въпросът с шибаното семе се реши преди още да е стигнал до дело, така че изобщо не се наложи да влизам на топло. Яко, а?
— Един въпрос обаче остава без отговор — каза Док. — Понеже нали просто си приказваме тука. Кой точно е наел Ейдриън?
— На кого му пука? Толкова много ченгета, загуба на време е да питаш.
— Не, не, историята е пленителна, както би се изразил господин Спок, разкажи ми повече.
Но вече и двамата бяха чули паркиращата в гаража кола, звука от затварящи се врати. Не след дълго гласът на Ейдриън, приглушен, но разпознаваем, достигна до тях.
— Пъки… прибрах се…
Пък скочи на крака и Док прочете — твърде късно, както винаги — в изражението на лицето му колко абсолютно опасно побъркано е това Слънчево момче и как винаги е било такова.
— Специално за теб, Док, днес получихме доставка от чист номер четири, недокоснат от пръста на бял човек от момента, в който е потеглил от Златния триъгълник, до момента, в който ще се влее в пулсиращата ти вена, да знаеш, че има и много по-лоши начини да престанеш да фигурираш в списъка на сериозните тръни в очите. Сега отивам да ти донеса една дозичка.