— Моля ви…
— Добре, но така или иначе, той иска да се измъкне. Мисля, че с ченгетата ще се разбера, но има една друга групичка — Бдителна Калифорния. И шефът й, разбира се, който и да е той.
— О, Бдителните, да, доста долна пасмина, вършат работа на улицата, но в политическо отношение са си на хулиганско ниво. Предполагам, че те биха желали той да не разпространява конфиденциална информация.
— Никога не би го направил.
— Лично ли гарантирате?
— Ако пробва да направи нещо такова, лично аз ще се погрижа за него.
— Тогава, ако изключим изненадите, не виждам защо да не може да се уреди да се разделят с добри чувства. Това ли е всичко, което искате? Никакви пари, сигурен ли сте?
— Колко пари бих могъл да си поискам от вас, без да изгубя уважението ви?
Крокър Фенуей се изсмя безрадостно.
— Малко е късно за това, господин Спортело. Хора като вас губят всякакъв шанс за уважение в момента, в който си платят първия наем.
— А пък когато първият хазяин решил да убие първия наемател, за да му прибере и депозита, цялата ваша шибана класа е изгубила уважението на всички останали.
— Ах. Значи, искате какво — да ви върнат парите? Плюс лихвата за колко години? Това е счетоводен въпрос, разбира се, но мисля, че можем да решим и него.
— Разбира се. За вас е нищо, няколкостотин кинта, просто хартийки за шмъркане. Обаче знаете ли, всеки път, когато някой от вас се излакоми така, нивата на лоша карма скачат с още двеста долара. И с времето стават още повече. От години вече под носа ни се трупа ли трупа класова омраза. Накъде, мислите, ще избие?
— Звучите така, сякаш сте говорили с Негово светейшество Мики Улфман. Ходихте ли да разгледате Ченъл Вю Истейтс? Някои от нас преместиха планини, високи планини, за да попречим на това обещание за градска ръжда да се осъществи — поредния епизод в битка, която тече от години, на местни жители и собственици на имоти като мен срещу предприемачи като брат Улфман. Хора с някакво уважение към усилията за запазването на околната среда срещу отрепките от гъсто населени жилищни райони без никаква идея как да разчистят след себе си.
— Глупости, Крокър, драмата е заради стойността на имотите ти.
— Драмата е за това да си на мястото. Ние… — той обхвана с жест бара за посетители и необятното море от сенки, в което тънеше той, — ние сме си на мястото. От началото на света. Огледай се. Недвижими имоти, водни права, петрол, евтина работна ръка… всичко това е наше, винаги е било. А ти, кажи ми, какво си ти? Мушичка в рояк от еднодневки, които непрестанно идват и си отиват от слънчевите южни земи, готови да се продадат за кола с определен дизайн, от определени модел и година, за блондинка в бикини, за трийсет секунди на върха на някаква вълна… за един чили хотдог, за бога. — Той сви рамене. — Винаги ще разполагаме с огромни количества от такива като вас. Източникът е неизчерпаем.
— И никога не се тревожите — Док се усмихна сърдечно, — че един ден всички тези хора ще се превърнат в подивяла тълпа и ще дойдат с крясъци пред портите на Палос Вердес вероятно с желанието да нахлуят вътре?
Свиване на раменете.
— Тогава ще направим каквото трябва, за да ги задържим навън. Били сме под обсадата и на по-ужасни неща, и още сме тук. Нали?
— И слава богу, сър.
— О. Не знаех, че сте усвоили иронията.
— По-скоро практичността. Ако ти и приятелите ти, и типовете, с които излизаш на обяд, не останете „на местата си“, как ще може един прост частен детектив като мене да свърже двата края? Не можем да се издържаме само с брачни случаи и кражби на коли, нужни са ни висшите престъпни дейности, в които вашият род е така добър.
— Да. Ами. — Крокър погледна към своя часовник „Патек Филип“. — Всъщност…
— Разбира се. Няма да те задържам. Къде и кога ще направим предаването този път?
Уговориха се. Паркингът на мола на „Мей Къмпани“ на „Хоторн“ и „Артижа“, утре вечерта. Предаването на стоката ще се извърши само след като бъде доказано, че някои конкретни индивиди ще бъдат пуснати на свобода невредими. А гаранциите за бъдещата им лична безопасност — съвестно дадени.
— От това зависи репутацията ти на човек, който решава проблемите, Крокър. Може и да нямам толкова добри връзки, нито пък да си падам толкова много по отмъщението като теб и твоите хора, но пробваш ли се да ме прецакаш, човече, казвам ти, бягай надалече.