— Разбира се, стига да не смяташ да свиеш нещо оттам.
— О, боже. Надявам се, това не значи, че някой от полицаите край басейна се е сетил за какво е дошъл тук… ъъъ, а именно, за да…
Тя каза „не“ с пръст и след като хвърли бърз поглед наоколо, все едно навсякъде в къщата имаше подслушвателни, сви ръка, стегна бицепса си и подбели очи в посока горния етаж.
Ригс, значи. Док се усмихна и кимна, и за в случай че някой наистина ги слушаше, каза:
— Благодаря ти, ъъъ… мучас грасиас, Луз, връщам се след минутка.
Тя се облегна грациозно на една входна арка и го изгледа с тъмните си внимателни очи. Док намери вратата на дворцовата баня и — убеден, че тя е тази на Мики — влезе вътре, а оттам и в спалнята, към която беше прикрепена.
Започна да оглежда помещението и попадна на няколко странни вратовръзки, окачени в килер за дрехи на отделена само за тях стойка. Запали лампата, за да ги разгледа. На пръв поглед приличаха на класически ръчно рисувани копринени вратовръзки, като върху всяка една имаше различен образ на гола млада жена. Голите рисунки обаче не бяха точно класически. Еректирали клитори, разтворени устни на котета със светли участъци по тях с цел да се създаде впечатлението за мокрота, отправени през рамо покани за анално проникване, всяко връхче на настръхналата кожа, всяко интимно косъмче — старателно пресъздадени с фотографска точност. Док се изгуби в цялото това изкуство, особено след като забеляза, че и в лицата има нещо поразително. Не бяха просто сбор от анимационни черти, минаващи през всички възможни изражения, които казват „изчукай ме“. Бяха лицата, а най-вероятно и телата на определени жени. Нещо като каталог с гаджетата на Мики Улфман. Дали и Шаста Фей беше сред тях? Док започна да преглежда вратовръзките една по една, опитвайки се да не се коси прекалено много. Тъкмо бе стигнал до рисунката на Слоун, без никакво съмнение Слоун, а не просто някоя си блондинка, на която тя се бе излегнала в намачкани чаршафи с разтворени обятия и вдигнати крака, с премрежен поглед и влажни устни — един почти джентълменски аспект на характера на Мики, за който той не бе предполагал, — когато една ръка се уви около кръста му.
— Яяяггххх!
— Продължавай да търсиш, и мен ме има там — каза Луз.
— Скъпа, гъдел ме е!
— Ето ме. Сладурана, нали?
Да, това определено беше Луз, пресъздадена в ярки цветове и на колене, вдигнала глава и оголила зъби в нещо, което беше далеч, поне според Док, от подканваща усмивка.
— Циците ми всъщност не са толкова големи, но важно е доброто намерение.
— Всяка от вас ли е позирала специално за това?
— Мхм, пичът е от Северен Холивуд и прави само неща по поръчка.
— А къде е мацката… забравих й името — Док се опита да го каже, без гласът му да трепери. — Онази изчезналата?
— А, Шаста. Да, и тя трябва да е тук някъде.
Само че, странно, но факт, не беше там. Док прегледа останалите две-три вратовръзки, но Шаста не бе изобразена на нито една от тях.
Луз гледаше през рамото му към спалнята на Мики.
— Винаги ме водеше да ме чука под душа — впусна се в спомени тя. — Така и не се доредих да се позабавлявам на онова яко легло там.
— Възможно е да се уреди — каза гладко Док, — можем да…
Но в този момент, представете си, от говорителя на интеркома в коридора се разнесе ужасен, нискокачествен писък.
— Луз! Денде естес, ми ихита?
— Мамка му — измърмори Луз.
— Може би някой друг път.
На тръгване Док й даде една от фалшивите визитки на МИКРО, на които обаче бе написан истинският му служебен телефон. Тя я пъхна в задния джоб на дънките си.
— Ти изобщо не си психиатър, нали?
— Д… може би не съм. Но пък имам кушетка.
— ¡Псикодѐлико, ѐсе! — и показа прословутите си вече зъби.
Док точно влизаше в колата си, когато иззад ъгъла изскочи полицейски автомобил с включен буркан и спря до него. Прозорецът откъм мястото до шофьора се спусна със скърцане и Бигфут подаде глава навън.
— Тук май не е най-подходящото място за търсене на трева, а, Спортело?
— Какво… имаш предвид, че пак съм се отнесъл нанякъде ли?
Ченгето зад волана изгаси двигателя, двамата излязоха от колата и тръгнаха към Док. Освен ако Бигфут не е бил понижен в някакъв странен и типичен за ПУЛА ранг, който Док не би разбрал дори да се опиташе, нямаше как другото ченге да му е партньор, макар че можеше да мине за негов близък роднина — и двамата изглеждаха еднакво мазни и зли. Въпросният точно гледаше Док изпод вежди.