Тя се върна при масата със Зеленчука на деня, купчинка брюкселско зеле на пара в една чиния. Док започна да нагъва.
— Човече, бива си го! Ще ми подадеш ли табаското… ей, говорила ли си вече с някой от съдебните лекари? Приятелката ти Лагонда случайно да е хвърляла око на аутопсията на Глен?
Пени повдигна рамене.
— Лагонда описва ситуацията там като „много чувствителна“. Тялото вече е кремирано, само това ми каза и нищо друго. — Известно време тя гледа Док как яде. — Е, казвай как е на плажа — изрече с нискоискрена усмивка, която не вещаеше нищо добро. — „Жестоко“? „Психеделично“? Мацките — на линия, както винаги? О, я разкажи как са онези две красавици, с които те заварих оня път?
— Казах ти, човече, от джакузито беше, някой беше усилил помпите на макс и в един момент бикините мистериозно паднаха, никой не е правил нищо нарочно…
Както всеки друг път в последно време, и сега Пени намекваше за нередовните партьорки по палуване на Док, прословутите стюардеси Лурдес и Мотела, които обитаваха моминска квартира с размерите на палат в Гордита на Бийчфронт Драйв, обиталище, в което имаше сауна и басейн, и бар в средата на басейна, както и неизчерпаемо количество висококачествена трева, тъй като дамите бяха известни като контрабандистки на забранени продукти и вече, така се говореше, бяха натрупали несметни богатства в офшорни банкови сметки. И при все това, по време на почти всяка почивка между полетите, тласкани от някаква неизменна участ, те тръгваха по мрачните магистрали в най-затънтените кътчета на Ел Ей в търсене на отрепки, от които да се възползват.
— Ще се виждате ли пак скоро? — Пени гледаше да не го гледа в очите.
— Лурдес и Мотела — той зададе въпроса възможно най-внимателно — да не са Мацки под наблюдение при вас?
— Не толкова те, колкото приятелското им обкръжение напоследък. Ако по време на каквато и да е свързана с бикините им дейност ги чуеш да споменават по име единия или и двамата от двойката джентълмени, известни като Куки и Хоакин, би ли си го записал на нещо водоустойчиво и би ли ми казал после?
— Ей, ако си решила да излизаш с някой извън правната област, мога да те уредя. Ако си наистина отчаяна, аз съм винаги на линия.
Тя вече гледаше към часовника си.
— Предстои ми тежка седмица, Док, и се надявам да проявиш разбиране, освен ако не настъпи някой драматичен обрат в разследването.
Док тихичко изпя с фалцетен глас и толкова романтично, колкото бе по силите му, няколко такта от Wouldn’t It Be Nice.
Тя бе усвоила техниката да насочва лицето си в една посока, а очите — в друга, и в конкретния случай гледаше Док косо, с полузатворени клепачи и усмивка, в чийто ефект бе убедена.
— Ще ме изпратиш ли до офиса?
Пред Съдебната палата каза, сякаш току-що се бе сетила:
— Имаш ли нещо против да оставя нещо в съседната сграда — на Федералния съд? Изобщо няма да се бавя.
Не бяха направили и две крачки след прага на фоайето, когато към тях се присъединиха, или май по-точно ги обградиха, двама федерални в евтини костюми, на които малко слънце нямаше да им се отрази зле.
— Това са съседите ми — специален агент Флатуийд, специален агент Бордърлайн… Док Спортело.
— Да си призная, страшно ви се кефя, момчета, всяка неделя вечер, точно в осем, не пропускам епизод, честно!
— Дамската тоалетна беше натам, нали? — попита Пени. — След секунда се връщам.
Док я проследи, докато не изчезна от погледа му. Добре познаваше походката й, когато й се пикаеше, и сега не я виждаше. Определено нямаше да се върне след секунда. А на него пък му дадоха около секунда и половина, за да се подготви психически, преди агент Флатуийд да каже:
— Хайде, Лари, да си вземем по едно кафенце.
Любезно, но твърдо го насочиха към един асансьор и той за миг се зачуди кога ли ще запали джойнт отново.
Вече горе, любезно го подканиха с жест към кабинка със снимките на Никсън и Джей Едгар Хувър в рамка. Вкусът на кафето, поднесено в луксозни черни чаши с емблемата на ФБР в златно, не оправдаваше кой знае колко бюджета им за развлечения.
Доколкото Док можеше да се ориентира в ситуацията, и двамата федерални май бяха новодошли в града, вероятно право от столицата. Вече бе виждал известен брой от тези пратеници от Изтока, които пристигаха в Калифорния, очаквайки да се борят с бунтовните и екзотични местни жители, и или успяваха да запазят функциониращо защитното си силово поле от презрение до края на разпределението си, или с умопомрачителна скорост се озоваваха боси и напушени в натовареното си с билка уди и тръгваха накъдето ги понесе вълната. Средни варианти, изглежда, нямаше. Док трябваше да положи усилие, за да не си представи тези двамата като наци-сърфисти, обречени да повтарят една и съща сцена с падане от дъската в пълен с насилие, но забавен плажен филм.