Е, и Док не би имал нищо против да размени някоя и друга дума с тази Джейд, още повече че като се има предвид, че бидейки последният човек, с когото бе говорил в „Планетата на мацките“, преди да изпадне, както би се изразил Джим Морисън, „в безсъзнателност“, тя като нищо можеше да има пръст и в натопяването на невнимателния му задник за отвличането на Мики Улфман и убийството на Глен Чарлок.
И така, понеже отдавна ги знаеше като редовни посетителки на клуб „Азиатик“, той се отправи директно към плажното имение на Лурдес и Мотела, които, както се оказа, тази вечер планираха посещение не къде да е, а в същото крайбрежно заведение за среща с настоящите си любовници Куки и Хоакин, лица под наблюдение от страна на ФБР: възможност за Док да разбере защо федералните проявяват такъв интерес към тях, но и край на надеждите му за гарнирана с наркотици тройка с момичетата, на която, както пееше Фатс Домино, „не й е било писано“ — никаква изненада с оглед на предишния му опит с тези двете.
— Нещо против да дойда с вас?
Мотела го изгледа скептично.
— Тези сандали уараче са на границата, панталоните клош стават, но дрехите нагоре трябва да се пипнат. Ела да видим — и го заведе в дрешник, пълен с парцали, от който Док грабна първата изпречила се пред очите му хавайска риза с нарисувани на нея папагали в психеделични цветови комбинации, някои от тях видими само на ултравиолетова светлина, крещящи дори по стандартите на папагалските общности, където екстравагантните тонове на перата не бяха рядкост, и хибискуси, които човек трябваше само да помирише, за да се отправи на назален ЛСД трип, плюс вълни в суперяко фосфоресцентно зелено. Както и един много жълт лунен сърп. И момичета с обръчи хула и големи цици.
— Можеш да си сложиш и тези — тя му връчи гердан с любовни мъниста от безмитния магазин на „Кахуна Еърлайнс“, който отваряше на борда, когато самолетът навлезеше в международно въздушно пространство, — но ще трябва да ми ги върнеш.
— Ааххх! — от банята се разнесе крясъкът на забилата нос в огледалото Лурдес. — Снимка: НАСА!
— Това е от осветлението — побърза да отбележи Док. — Изглеждате чудесно, момичета, наистина чудесно.
Така си беше и малко по-късно, нагиздени в еднакви рокли от магазина на „Дайнъсти“ в хонконгския „Хилтън“, момичетата, всяка хванала Док подръка, излязоха на пътеката пред дома им, където, заключен в гараж с прашасал прозорец, през мътното старо стъкло сияеше като в блян оригинален стар оубърн във вълшебно черешовочервено, кестеняв отвътре, с облицовка от орехово дърво и регистрационна табела, на която бе изписано LNM WOW.
Докато се носеха по магистралите „Сан Диего“ и „Харбър“, безгрижните стюардеси изредиха на Док цял списък с качества на Куки и Хоакин — обикновено изключваше някъде по средата на такива рецитали, но тъй като любопитството на ФБР, свързано с момчетата, бе събудило и неговото, той сметна за редно да изслуша сегашния докрай. А и така не му се налагаше да мисли за ненужно самоубийствения начин, по който Лурдес караше оубърна.
По радиото звучеше старо и златно парче на „Дъ Бордс“, в което роккритиците бяха забелязали влияние от „Бийч Бойс“:
Док се опита да чуе инструменталния брейк и въпреки че духовата секция вкарваше едни приятни хармонии в стил мариачи точно на „Лео Карило“, май на тенор-саксофона не беше Кой Харлинджън, а просто някой друг специалист по едно- и двунотните сола.