— Хоакин! Куки! — извикаха момичетата. — Олеле! Колко яко! Направо сте жестоки!
И тъй нататък.
Макар че не бяха много мъжете, които са дотам доволни от живота си, че да не оценят такова публично отдаване на почит, Док забеляза как Хоакин и Куки се споглеждат и всеки си мисли за другия, ебаси, човече, тоя как го прави?
— Може да ни се наложи да се ометем от тук, ме шери — избоботи Куки и зарови ръка в афрото на Мотела, след което получи от нея целувка със значителна продължителност.
— Нищо лично — добави Хоакин, — просто ни изскочи нещо като неочаквано пътуване по работа — и притисна Лурдес в още по-страстна прегръдка, която бе прекъсната от всеизвестна бас-линия на скритата в една горичка от палмови дръвчета банда.
— Добре тогава! — Мотела сграбчи вратовръзката на Куки, на която бе нарисувана пищна тихоокеанска лагуна в психеделични цветове. — Да лягаме!
На Хоакин му отне не по-малко от две секунди, за да изчезне под масата.
— Това какво беше? — попита Лурдес, без да се издава, че е притеснена.
— Някаква психологическа мизерия от ’Нам — обясни Куки, докато се отдалечаваше от тях с танц, — прави го всеки път, когато някой изрече думите.
— Всичко е наред, хора — обади се Хоакин, който бе прекарал войната в опити да изкара пари и не би познал зоната за приземяване дори и ако тя скочеше и започнеше да обстрелва задника му с ракети. — Тук долу ми харесва — нямаш нищо против, нали, ми амор?
— Не, тъкмо ще мога да си представя какво е да излизаш с някой наистина нисък — каза го със скръстени ръце и сияйна усмивка, която в единия си край май беше леко по-извита нагоре, отколкото в другия.
Към Док се понесе малка и перфектна азиатска пеперуда, облечена в униформата на клуба, която след оглед отблизо се оказа Джейд.
— Няколко господа там — измърка тя — изгарят от нетърпение да се срещнат с тези две момчета тук, и то до такава степен, че раздават двайсетачки наляво и надясно.
Хоакин подаде глава изпод покривката.
— Къде са? И ние ще подкупим някой, и ще сме с двайсет долара напред.
— Четиресет — поправи го Лурдес.
— Обикновено това работи — включи се Мотела, която се бе върнала на масата с Куки, — само дето тук всички ви познават, а и като гледам, въпросните господа идват насам.
— Мамка му, това е Блонди-сан — каза Куки. — Изглежда ли ви бесен? На мен ми се струва бесен.
— Нее — отвърна Хоакин, — не е бесен, но не мога да кажа същото за партнера му.
Блонди-сан носеше руса перука, която не би заблудила ничия абуелита в Южна Пасадена, и черен бизнес костюм, ушит по далечно свързана с мафията кройка… Тотално нагърмял се, пуснал зъл поглед и пушещ цигара след цигара от някаква евтина японска марка, до него вървеше един бияч от якудза на име Ивао, духовната чистота на чийто дан отдавна бе компрометирана от вкуса му към раздаване на непредизвикани ритници — в момента очите му оглеждаха обстановката, а лицето му се бърчеше от мисловното усилие да разбере кой от присъстващите ще е първата му мишена.
Док не обичаше да вижда толкова объркани хора. На всичко отгоре, колкото по-дълбоко Куки и Хоакин потъваха в разговора си с Блонди-сан, толкова по-малко внимание обръщаха на Лурдес и Мотела, от което дамите направо полудяваха и ставаха все по-уязвими за така любимите им грандиозни емоционални мъки. Нищо тук не вещаеше добро.
Горе-долу по това време Джейд се появи отново.
— Знаех си, че си ти — каза Док, — не че сме имали кой знае какъв контакт очи в очи. Получих бележката ти в офиса, но защо се чупи така? Можехме да се помотаем, да запалим…
— Заради онези нещастници в „Баракуда“-та, които почнаха да ни следят още от Холивуд. В смисъл можеше да са всякакви и не искахме да ти навличаме още повече неприятности на главата, та затова се направихме, че сме там заради инжекциите с B12, а като те видяхме, нещо се стреснахме, тресна ни параноята и се разкарахме.
— Надявам се, че не се опитваш да си поръчаш Сингапурски слинг — намеси се Мотела, — няма да ти мине номерът.
— Съученици сме, разказваме си спомени от бала, от часовете по геометрия, споко, Мотела.
— И къде е това училище, в Техачапи?
— Ооох — чу се откъм Лурдес.
Момичетата се изнервяха и силните питиета не помагаха особено за настроението им.