— Виж му косата само — посрещна го Елмина.
— Само да намеря огледало, мамо — отговори й и я прегърна, а тя явно нямаше проблем с това хората да видят как някакъв дългокос хипар я гушка и целува. — Здрасти, татко. — Док се намести на предната седалка. — Сигурно ще има място на Бийчфронт Драйв, само се надявам да не караме чак до Редондо, за да го намерим.
Междувременно Еди Отдолу редеше:
— Леле, значи това са вашите, жестоко — и така нататък.
— Момчета, вие намерете място за паркиране, а аз ще поседя тука със съседа на Лари.
— Вратата горе е отворена — каза Док след бърз преглед на всичко, което знаеше за досието на Еди, включително слуховете, — стига да не влизаш в никакви кухни с този тип, ще се оправиш.
— Това беше през шейсе и седма — възропта Еди. — И всички обвинения бяха оттеглени.
— Божичко — каза Елмина.
Разбира се, когато не повече от пет минути по-късно Док и Лео се върнаха, случили на сигурно поне до полунощ паркомясто малко по-надолу по хълма, завариха Еди и Елмина в кухнята, и то в момент, в който Еди се готвеше да отвори последната кутия с микс за брауни.
— А-а-а — размаха пръст Док.
Имаше бира и половин плик с „Чийтос“, а и „Сърфсайд Слик“ нагоре по улицата работеше до полунощ, в случай че им потрябваше нещо.
Елмина незабавно повдигна темата за Шаста Фей, която бе виждала само веднъж, но харесала на мига.
— Все се надявах… О, нали знаеш…
— Остави го детето — измърмори Лео.
Док усети как Еди Отдолу, на когото веднъж му се бе наложило да слуша целия този разговор през тавана, му хвърля особен поглед.
— Имаше си кариера момичето — продължи Елмина. — Не е лесно, но трябва да я оставиш да отиде накъдето я теглят мечтите. Знаеш ли, в Мантека имаше едни Хепуъртови, после няколко от тях се преместиха тука по време на войната, за да работят във военните заводи. Може да са й рода.
— Ако я видя, ще я питам — каза Док.
Откъм задните стълби се чуха стъпки и през кухнята влезе Скот Уф.
— Здравейте, чичо Лео, лельо Елмина, мама ми каза, че ще идвате.
— Изпусна вечерята, липсваше ни — каза Елмина.
— Трябваше да проверя нещо за един гиг. Ще поостанете, нали?
Лео и Елмина бяха отседнали на „Сепулведа“ в „Скайхук Лодж“, който поемаше много клиенти от летището и денонощно гъмжеше от покосените от безсъние, от закотвените и изоставените, както и от някое и друго чисто зомби.
— Само сноват нагоре и надолу из коридорите — обясни Елмина. — Мъжете са в бизнес костюми, жените са във вечерни рокли, някои са по бельо, понякога чисто голи, има и малки дечица, изгубили родителите си, пияници, наркомани, полицаи, лекари от линейки, има толкова много колички за румсървис, че стават задръствания, за какво му е на човек да се качва на колата и да ходи където и да било, целият Лос Анджелис е там, на пет минути от летището.
— А телевизията как е? — поиска да знае Еди Отдолу.
— Само ако знаеш какви филми има в каталозите на каналите им — поде Елмина. — Кълна се. Гледах един снощи, че нещо не можех да заспя. След като свърши, ме беше страх да си легна. Гледал ли си „Черният нарцис“, 1947?
Еди, който се бе записал на курс по кино в университета на Южна Каролина, показа с вик, че се сеща. Той работеше върху докторската си дисертация — „Каменно и демонично — подтекстови употреби на очната линия в киното“ — и тъкмо бе стигнал до момента в „Черният нарцис“, в който Катлийн Байрън в ролята на полудяла монахиня се появява издокарана в цивилни дрехи и гримирана така, че да ти осигури кошмарите за година напред.
— Е, надявам се, че ще включиш и мъже — коментира Елмина. — Всичките неми немски филми, Конрад Вайд в „Калигари“, Клайн-Роге в „Метрополис“…
— … където всичко е по-сложно, разбира се, заради предизвикателствата на ортохроматичните снимачни материали…
Майчице. Док отиде в кухнята, за да потърси неотворения стек бира, който, ако не го лъжеха спомените, трябваше да е някъде там. Не след дълго Лео подаде глава.
— Тук някъде трябва да е — зачуди се на глас Док.
— Я кажи, това нормално ли ти се струва — започна Лео. — Снощи в мотела получихме странно обаждане. Някакъв човек от другата страна започна да крещи, в началото си помислих, че говори на китайски, дума не разбрах. Накрая разбрах само това: „Знаем къде сте. Пазете се“. И затвори.
Док отново усети познатите ректални трепети.