Вроден порок

Оказа се, че се обажда Джейд, която има проблем. Звуците на заден фон издаваха, че звъни от телефонна кабинка някъде на улицата, но не успяваха да прикрият притеснението й.

— Знаеш ли ФФО на „Сънсет“?

— Проблемът е, че и те знаят за мен. Какво има?

— Бамби. Вече два дни и две нощи я няма, почвам да се притеснявам.

— И затова си решила да се позабавляваш малко из „Сънсет Стрип“.

— „Спотед Дик“ ще свирят довечера, така че, ако тя се появи някъде, ще е тук.

— Окей, стой там, идвам възможно най-бързо.

На изток от „Сепулведа“ се виждаше изгрялата луна и Док стигна доста по-бързо, отколкото очакваше. Слезе от магистралата при „Ла Сиенега“, пое напряко по „Стокър“, после по „Ла Бреа“. Радиопрограмата, в тон с часа, включваше един от малко известните опити за черна сърфмузика, Soul Gidget на „Мийтбол Флаг“.

Виж, излязла е навън, Високи токчета, отворени обувки, Усмивката й е от великолепните, Не я спира полиция за мало-лет-ните… Коя е, кажи? [Китарен пасаж в минорна седма] Соул Гиджет! Коя не мисли за свойта карма? Коя е означаващото на твойта мама? Опасна и лоша Все едно е Сандра Дий, но с афрокоса. Коя е, кажи? Соул Гиджет! Вдигнат ли се вълните, идва и Соул Гиджет С аромат на пачули в косата, Никой на Хермоса не може да я спре, Нищо, че в Саут Сентрал е просто дете — Ъ! Коя е, кажи? Соул Гиджет!

И така нататък. Последвана от маратон от изпълнения на „Уайлд Мен Фишър“, от който Док бе спасен от появата на светлините на „Пинк“ на „Ла Бреа“. Спря за малко, за да си вземе няколко хотдога за из път, после продължи да кара — и да яде — нагоре по хълма, намери място за паркиране и измина оставащото до „Сънсет“ разстояние пеша. Пред ФФО се беше събрала малка групичка меломани, които бяха развъртели няколко джойнта, спореха с охраната на входа и танцуваха на крайно усилените бас-линии, носещи се отвътре. Парчето беше на „Фюрис“, известни по онова време с това, че имаха трима бас и нито един водещ китарист, и които щяха да подгряват за „Спотед Дик“. По време на затишията някой от групичката нахълтваше през вратата и изкрещяваше: „Изсвирете White Rabbit!“, преди да го изхвърлят обратно на улицата.

Не мина много време и Док се натъкна на Джейд и уж изчезналата Бамби, двете киснеха пред магазин за сладолед нагоре по улицата, бръщолевеха бясно и ръкомахаха с гигантски фунийки, преливащи от многоцветни вкусове биосладолед.

— Я, Док! — извика Джейд с леко намръщена предупредителна физиономия. — Какво правиш тук?

— Сериозно — провлачи Бамби, — мислехме, че си по-скоро фен на „Хърб Алпърт“ и „Дъ Тихуана Брас“.

Док сви шепа около едното си ухо и го обърна в посока на клуба.

— Стори ми се, че чух някой да свири This Guy’s in Love with You, и хукнах насам. Не? Какво правя тука тогава? Как сте тази вечер, момичета, всичко наред ли е?

— Бамби ни уреди с пропуски за „Спотед Дик“ — каза Джейд. — И сме на двойна среща — обади се Бамби. — Крайно време е Лотусово цветче да получи нещо наистина класно и тази вечер това ще е Шайни Мак МакНътли, бейби.

Снежнобял ролс, каран от личен шофьор, спря точно до бордюра и един глас отвътре каза:

— Така, момичета, не мърдайте.

— Мамка му — каза Бамби, — пак сводникът ти, Джейд.

— Моят сводник? И откога?

— Нали не си забравила да подпишеш онова писмо за намерение?

— За листовете в тоалетната ли говориш? Нее, с тях си избързах гъза, няма ги вече, защо, важни ли бяха?

— Стига сте се ебавали, влизайте в колата и двете, трябва да си поговорим по работа.

— Джейсън, няма да вляза в тази кола, вътре мирише на фабрика за пачули — отвърна Бамби.

— Да, я ела на тротоара, ела ни на крака, бъди мъж — изкиска се Джейд.

— Аз май ще бягам — ухили се Док.