— Вторият офис вляво. Доктор Блатнойд ще ви приеме след малко.
Док намери стаята и се огледа за нещо, в което да види косата си, но намери само едно малко фъншуй огледало в жълта рамка до вратата. Лицето, което го погледна оттам, не приличаше на неговото.
— Това не е добър знак — измърмори той.
Зад бюрото от титан един прозорец разкриваше гледка към долната част на „Сънсет“ — такерии, евтини хотели, заложни къщи. Имаше пуфове и всякакви списания — „Форин Афеърс“, „Синсемила Типс“, „Модерен психопат“, „Бюлетин на атомните учени“, — които изобщо не помогнаха на Док да си представи каква е клиентелата тук. Той започна да прелиства „2000 прически“ и точно се бе зачел в „Прическата сасон — какво не ви казва вашият стилист“, когато влезе доктор Блатнойд, облечен в костюм от тъмно, почти ултравиолетово кадифе със сако с много широки ревери, панталони клош и акцент от малиновочервена папийонка и джобна кърпичка. Той се настани зад бюрото, взе някакво тежко ръководство с неподвързани страници и се зачете в него, като от време на време вдигаше присвити очи към Док.
— Добре… имате документ за самоличност, предполагам?
Док се разрови в портфейла си и извади визитка на китайския хедшоп в северната част на улица „Спринг“ с надеждата, че номерът ще мине.
— Това не мога да го прочета, на някакъв… ориенталски е… какъв език е, китайски ли?
— Ами, помислих си, че вие, бидейки китаец…
— Моля? Какви ги говорите?
— Ами… „Златният зъб“…?
— Това е синдикат, повечето от нас са зъболекари, основахме го преди години с данъчни цели, всичко е законно… Момент — и погледна Док, така да се каже, диагностично — откъде казахте на Сандра, че сте?
— Ъъ…
— Ама вие сте поредният хипи наркоман, нали? Господи. Бас държа, че сте тук, за да се наперкате… — Миг по-късно вече беше извадил висок цилиндър от кафяво стъкло, запечатан изкусно с капчици от яркочервена пластмаса. — Скивай! Току-що пристигна от Дармщат, лабораторно качество, то и аз може да си взема малко с теб…
И преди Док да е мигнал, трескавият доктор по дентална медицина накълца известно количество кристалчета пухкав бял кокаин във формат за шмъркане и нареди линиите върху един брой на „Гънс & Амо“, който му беше подръка.
Док сви рамене в знак на извинение.
— Просто гледам да не се друсам с работи, които не мога да си позволя.
— Ууух! — доктор Блатнойд се бе въоръжил със сламка и шмъркаше здраво. — Не се тревожи, както казва телевизионният техник, антената е за сметка на фирмата… Хмм, пропуснах тука малко… — Взе го с пръста си и ентусиазирано го втри във венците си.
Док шмръкна по половин линия с всяка ноздра, просто от уважение към домакина, но не можеше да се отърве от подозрението, че нещата не са толкова невинни, колкото изглеждат. И преди е бил в зъболекарски кабинети и там винаги е имало една особена миризма, а също така и атмосфера, които тук липсваха, точно като стайното ехо, чието отсъствие също му бе направило впечатление. Сякаш имаше нещо друго — нещо… не готино.
На вратата се почука тихо, но безцеремонно, и рецепционистката Сандра подаде глава. Беше свалила ципа на горната част на гащеризона си и Док успя да зърне две прекрасни, нескрити от сутиен цици с видимо щръкнали зърна.
— О, докторе — издиша тя почти напевно.
— Да, Сандра — отвърна доктор Блатнойд с влажен нос и сияеща физиономия.
Сандра кимна и се понесе плавно навън, усмихвайки се през рамо.
— И не забравяйте да вземете онази бутилка.
— След малко се връщам — Блатнойд увери Док и се втурна след нея с очи, яростно забити в точката, където допреди малко беше задникът й, и скоро неотекващите му стъпки се изгубиха някъде из незнайните дебри на сградата на „Златният зъб“.
Док отиде да хвърли един поглед на ръководството на бюрото. Озаглавен „Процедурен наръчник на Златния зъб“, той бе отворен на главата „Междуличностни ситуации“. „Част осма: Хипита. Като цяло към хипаря трябва да се подхожда прямо. Детската му натура обикновено реагира положително на наркотици, секс и/или рокендрол, макар че редът на прилагането им зависи от специфичните за конкретната ситуация условия.“