Слязоха при игрището за народна топка. Там се провеждаха някакви регионални всеинституционални плейофи, виждаха се множество еднакви тениски, чуваха се викове, не всички свързани с плейофите, и никой не обърна внимание на двамата.
— Ето, облечи това.
Даде му една от робите с качулка, каквито хората тук носеха и които Док не вярваше да идват от доставчик на религиозни потреби, бяха по-скоро взето от разпродажба на излязло от модата плажно облекло. Той я облече.
— Леле… чувствам се като… Лорънс Арабски!
— Стига да се движим бавно и напушено, никой няма да ни закача.
— Значи това може да ни помогне — той извади и запали супермалък коз от златна колумбийска. Завъртяха го няколко пъти помежду си и след това Кой каза:
— Видя Хоуп, а?
— За минутка. Добре е. И май е чиста.
Не беше лесно да се види какво точно се случва с Кой зад слънчевите му очила, но гласът му се стопи до шепот.
— Говори ли с нея?
— Подадох глава през входната врата, престорих се на продавач на списания. Успях да мерна и малката Аметист и от това което видях, и двете са добре. Да не говорим, че почти продадох на Хоуп абонамент за „Сайколъджи тудей“.
— Ех — Кой клатеше глава бавно, сякаш слушаше нечие соло. — Не можеш да си представиш колко се притеснявах. — Вероятно повече, отколкото искаше да покаже. — Чиста е, сигурен ли си? На някаква програма ли се е записала, как се справя?
— Каза само, че отново преподава. Обществено здраве, лекции за наркотиците, нещо такова.
— И няма да ми кажеш къде.
— И да знаех, нямаше.
— Наистина ли си мислиш, че ще тръгна да ги тормозя?
— Брачните случаи не са ми специалност, човече. Имам ужасен опит с намесването и никога не е свършвало добре.
Кой вървеше до него с лице, потънало в сянката на качулката.
— То и без това няма значение.
— Това пък защо?
— Няма начин да се върна при тях.
Док познаваше този тон и го ненавиждаше. Напомняше му за твърде много омазани в повърнато тоалетни, надлези на магистрали, ръбове на скали в Хавай, за вечните молби, отправяни от мъже, по-млади от него и обезумели от това, което са сигурни, че е любов. Точно поради тази причина бе престанал да взема брачни случаи. И въпреки това, се улови как го подканя:
— Не можеш да се върнеш, защото, ако го направиш…
Кой поклати глава.
— Ще се простя със задника си. Разбираш ли? И на семейството ми няма да му се размине. Това тук е нещо като банда. Влезеш ли, вътре си пор вида.
— Знаеше ли, че ще е така, преди да се присъединиш?
— Знаех само, че ще си навредим, ако останем заедно. Бебето изглеждаше ужасно и ставаше все по-зле с всеки изминал ден. А ние се друсахме и само седяхме и си казвахме: „Един друг се завличаме надолу, какво ще правим сега?“. Без да правим нищо. Само понякога някой от нас казваше: „Нека си набавим още малко и щом го свършим, ще измислим нещо“. Но и това така и не се случи. Изскочи обаче тази възможност. Хората тук имаха пари, не бяха от онези християни маниаци, дето обикалят плажа и ти крещят в лицето, не, те наистина искаха да помогнат.
Док си спомни какво бе казал Джейсън Велвита за вертикалната интеграция и осъзна, че ако Златният зъб може да зариби клиентите си, защо да не може да направи и обратното — да им продаде програмата, която да им помогне да победят зависимостта си. Направи така, че все да се връщат, след като си тръгнат, и не само ще имаш двойни приходи, но и няма да му мислиш откъде да намериш нови клиенти. Докато американският живот беше място, от което да търсиш бягство, този картел можеше да разчита на бездънен кладенец от нови клиенти.
— Само ме разведоха наоколо — каза Док.
— Мислиш да се запишеш ли?
— Не аз. Не мога да си го позволя.
Към този момент и двамата бяха застанали достатъчно лице в лице, за да може Кой, стига да искаше, да приеме казаното за покана да си поговорят за това каква точно сделка е сключил. Но той просто продължи да върви в мълчание.
— Не е точно истинско брачно консултиране — започна внимателно Док, — но да кажем, че направя бърза проверка и случайно открия подход към проблема, за който не си се сетил…
— Нищо лично — това дали не беше леко трепване от гняв? — но има доста работи, за които ти не си се сетил да помислиш. Ако искаш да правиш проверки, действай, но да знаеш, че има вероятност после да съжаляваш.