Прочел съм деветдесет страници от книгата. Не помня нито дума.
Чета дума по дума.
Битката изтощава тялото ми.
Побеждавам.
Погрешно е да си представяш тялото като носител. То е точно толкова активно, колкото и съзнанието, и душата. И колкото повече му се подчиняваш, толкова по-трудно ще живееш. Бил съм в тела на деца, които гладуват, за да отслабнат, на деца с анорексия и булимия, на алчни затлъстели деца, на пристрастени деца. Всички те си мислят, че с действията си ще направят живота си по-хубав, но накрая единственият победител е тялото. Сега трябва да направя всичко необходимо, за да не позволя на тялото да победи, докато аз съм в него.
Някак изкарвам до залез. Двеста и шестдесет страници от книгата. Треперя от студ под мръсното одеяло. Не знам дали в стаята е студено, или тялото реагира на липсата на наркотика.
Почти стигнах до края, казвам си. Още малко.
Има само един начин да се измъкнеш оттук, казва ми тялото.
На този етап не знам дали тялото ми говори за желаната доза, или за смъртта.
И може би на този етап на тялото му е все едно.
Най-сетне тялото иска да спи.
Позволявам му.
ден 5999
Съзнанието ми е напълно изтощено, но веднага разбирам, че Нейтън Долдри се е наспал добре.
Нейтън е добро момче. Всичко в стаята му е подредено. Макар че е едва събота сутрин, вече си е написал домашните за седмицата. Навил си е часовника за осем. Не иска да пропилява целия ден в леглото. Вероятно си е легнал в десет.
Отивам до компютъра му и проверявам имейла си. Пиша имейл с най-важните неща от последните дни, за да не ги забравя. После влизам в мейла на Джъстин и разбирам, че тази вечер има купон в дома на Стив Мейсън. Адресът на Стив вече е в Гугъл. Когато вкарвам и адреса на Нейтън, разбирам, че съм само на деветдесет минути оттам.
По всичко личи, че тази вечер Нейтън ще отиде на купон.
Първо обаче трябва да убедя родителите му.
Майка му влиза, когато отново съм в своя имейл и чета какво съм написал за онзи ден на плажа с Рианън. Затварям прозореца и веднага изключвам компютъра, защото майка му ми казва, че днес не е ден за работа с компютъра и че е крайно време да сляза на закуска. Веднага разбирам, че родителите на Нейтън са добри хора, но е препоръчително да не се поставят предизвикателства пред добротата им. Не бива да си позволявам да ги притискам.
– Мога ли да взема колата? – питам. – Училищният мюзикъл е тази вечер и ми се иска да отида да го гледам.
– Написал ли си си домашните?
Кимам.
– И останалите задължения?
– Ще ги направя.
– И ще се върнеш до полунощ?
Кимам. Решавам, че не е подходящо да споделя с тях, че ако не се върна до полунощ, ще ме изтръгнат от тялото, в което съм в момента. Мисля, че едва ли ще им се стори забавно, а и няма да съм убедителен.
Очевидно колата няма да им трябва тази вечер. Те са от онези родители, които смятат, че социалният живот не е нещо нормално. Имат си телевизор, който е техният социален живот.
Почти целият ден минава в изпълнение на редовните ми задължения. Когато най-сетне свършвам и вечерям с родителите – задължителна семейна вечеря, вече съм готов да тръгна.
Купонът започва в седем, така че трябва да чакам поне до девет, преди да се появя, за да има достатъчно хора – присъствието ми не бива да се набива на очи. Ако отида и се окаже, че са поканени само десетина души, ще се наложи да се върна. Не, Джъстин не би отишъл на камерно парти, защото просто не харесва такива събирания.
Купоните на Нейтън… предполагам… включват доста игри: шах, монополи, „Не се сърди човече“ и „Черен Петър“.
Докато карам към града на Рианън, влизам в паметта на Нейтън. Той е напълно убеден, че всеки човек, добър или лош, може да разкаже поне една интересна история. В същото време се оказва доста трудно да открия историята на самия Нейтън. Единствената следа от чувство, която намирам, е споменът за кучето му Ейприл, умряло, когато той е бил на девет години.
От онзи миг до ден-днешен нищо не го притеснява или смущава, нищо не го разтърсва емоционално. Повечето от спомените му са свързани с домашните. Има приятели, но много рядко се вижда с тях след училище. Когато става прекалено голям за Малката лига, спира и да спортува. Никога не е пил нищо по-силно от бира, което се е случило само веднъж по настояване на чичо му на барбекюто за Деня на бащата.
При други обстоятелства бих приел тези параметри като доста безопасни и бих останал в незастрашената от нищо зона на живота на Нейтън.
Но не и днес. Не и когато имам възможност да я видя отново.