Как си ме представя?
Кой мисли, че съм аз?
Тръгвам към кухнята. Майката на Роджър ме гледа с тревога. Усещам че двамата са много близки. Знае как да разчита изражението му. През годините са се държали един за друг. Помогнал ù е да отгледат сестрите му, докато тя е отглеждала него. Ако бях Роджър, бих ù казал всичко. Ако бях Роджър, колкото и тежко да е, колкото и трудно за вярване да е, тя би разбрала и би била на моята страна.
Би ме защитавала. С плам.
Безусловно.
Но аз не съм нейният син. Не съм ничий син. Не мога да ù кажа какво тревожи Роджър днес, защото няма никакво значение – утре той ще си е старият Роджър.
Казвам ù да не се тревожи, казвам, че нищо не се е случило. Помагам ù да извади чиниите. Работим тихо, но взаимността ни се усеща.
После сънят ни зове.
Този път заспивам трудно. Лежа в леглото и гледам в тавана. Ето това е ирония: макар че всеки ден се будя в различно тяло, винаги съм вярвал, че владея нещата.
Сега обаче нямам това усещане.
Вече са намесени и други хора.
ден 6001
На следващата сутрин съм още по-далеч от Рианън. На четири часа път. В тялото на Маргарет Уайс. За щастие, Маргарет има лаптоп и мога да проверя пощата си преди училище.
Имам имейл от Рианън.
Нейтън!
Така се радвам че писа, защото изгубих листчето с имейла ти. Беше толкова хубаво да поговоря и да танцувам с теб. Как смее полицията да ни развали вечерта! И ти си моят тип като човек, макар че не вярваш във връзки, които продължават повече от година. (Не казвам, че не си прав. Съдебните заседатели все още обсъждат въпроса.) Никога не съм предполагала, че ще се изразя така, но се надявам Стив да направи скоро нов купон, за да видиш злото, което се стоварва върху него.
С любов,
Рианън
Мога да си представя как се е усмихвала, докато пише. И аз се усмихвам на свой ред.
После отварям другия си имейл и виждам още едно писмо от Нейтън.
„Дал съм този адрес на полицията. Не си въобразявай, че ще ти се размине.“
Полицията?
Бързо вкарвам името на Нейтън в търсачката. Излиза новина от тази сутрин.
Дяволът го накарал да го направи
Момче от града, спряно от полицията на път към дома си, твърди, че тялото му е било обладано от зъл дух
Когато полицаите намериха шестнадесетгодишния Нейтън Долдри, заспал в колата си на „Арден“ 22, пресечка на шосе 23, рано в неделя сутринта, те нямаха никаква представа каква невероятна история ще чуят.
Повечето деца на тази възраст биха се оправдали с употребата на алкохол. Но не и Долдри. Той твърди, че изобщо не знае как се е оказал на това място. Отговорът за него е прост: бил е обладан от демон.
„Сякаш вървях в съня си. Бях като сомнамбул. Това нещо беше в тялото ми през целия ден и го управляваше. То ме накара да излъжа родителите си и да отида на купон в град, в който никога не съм бил. Не си спомням подробностите. Знам само, че това не бях аз.“
Нещата стават още по-мистериозни, когато Нейтън намира нечий чужд имейл адрес в компютъра си.
„Не бях на себе си“, казва той.
Полицай Ланс Хюстън твърди, че Нейтън Долдри не е консумирал алкохол и други забранени вещества, колата не е била открадната и това е причината да не бъде наказан с глоба, задето е заспал на пътя.
„Вижте, знам че момчето има причина да твърди подобно нещо. Не знам колко е вярно, но мога да потвърдя, че не е извършил нищо незаконно“, казва Хюстън.
Но това не е достатъчно за младия Долдри.
„Ако някой е изпитал и преживял нещо подобно, моля да се свърже с мен, нека сподели. Сигурен съм, че не съм единствен.“
Това е сайтът на местния вестник, така че няма защо да се тревожа. Полицията не изглежда особено заинтересована.
Обаче се тревожа. През всички тези години никой не ми е причинявал такова нещо. Не че не мога да си представя как се е случило: Нейтън се събужда в колата си, когато полицаят чука на прозореца. Може би дори са пуснали червено-сините светлини и са му изкарали ума. За секунди Нейтън разбира, че е загазил. Отдавна е минало полунощ и родителите му ще го убият. Дрехите му миришат на алкохол и цигари, а той не е може да си спомни дали е пил, дали е пушил, или е вземал нещо незаконно. Съзнанието му е празно. Като на сомнамбул, когото някой е събудил по време на нощната му разходка. Само че… има усещането за нечие чуждо присъствие. Някакъв смътен спомен, че не е бил в тялото си. Когато полицаят го пита какво става, той казва, че не знае. Когато полицаят го пита къде е бил, той казва, че не знае. Изкарват го от колата и му правят тест за алкохол. Нейтън се оказва напълно трезвен. Като краставичка. Полицаят обаче иска отговори, затова Нейтън му казва истината – че тялото му е било обладано от дух. Единственият му проблем е, че си мисли, че само дяволът може да стори това. Такава е неговата история.