– Искал си да не живееш така?
– Разбира се. Представи си да ти е мъчно за дома, но да нямаш дом. Така се чувствах. Щеше ми се да имам приятели, мама, тати, куче, но ги имах за не повече от ден.
Един-единствен ден. Имаше нощи, в които пищях и плачех и молех родителите си да не ме слагат да спя. Те не можеха да проумеят от какво се страхувам. Мислеха си, че се плаша от въображаемо чудовище под леглото или че искам да удължа времето преди лягане, за да ми четат повече приказки. Не можех да им обясня. Не и така, че да разберат. Казвах им, че не искам да се сбогувам, а те ме уверяваха, че не е сбогуване, а само „лека нощ“. Аз настоявах че е едно и също, но те ми казваха да не се държа като глупаво дете. Най-накрая се примирих. Налагаше се. Нямах избор. Осъзнах, че това е моят живот и не мога да направя нищо, за да го променя. Не можех да плувам срещу течението, така че се оставих то да ме носи.
– Колко пъти си разказвал тази история?
– Никога не съм я разказвал. Само сега, на теб. Ти си първата.
Очаквах, че ще се почувства специална, но тя започва да се тревожи.
– Би трябвало да имаш родители, нали? Искам да кажа, всички имаме родители.
– Логично е. Но няма кого да попитам, нали се сещаш. Никога не съм срещал други като мен. Не че бих разбрал, дори и да срещна.
От изражението ù разбирам, че за нея това е тъжна, много тъжна история. Не знам как да я убедя, че невинаги е тъжно, че не всичко е било тъга и самота.
– Видял съм много неща – добавям и млъквам. Какво повече да ù кажа? Какво като съм видял?
– Не спирай, разказвай – насърчава ме тя.
– Просто… знам, че звучи ужасно. Сигурно си мислиш, че е кошмарно да се живее така, но наистина съм видял толкова много. Когато си само в едно тяло не можеш да разбереш какъв е животът наистина. Защото си вкопчен в себе си. Но като се променяш всеки ден? Когато всеки ден самоличността ти е различна и животът ти е различен; тогава се докосваш до вселенската истина. Дори в най-дребните подробности. Знаеш ли, че черешите имат различен вкус за всеки човек? Синьото изглежда различно в очите на всеки човек. Разбираш странните начини, по които момчетата показват чувствата си, без да се налага да ги изразяват с думи. Разбрах, че един родител е добър, ако иска да ти чете приказка в края на работния ден. Това е винаги добър знак, защото съм виждал толкова много родители, които не могат да отделят време за четене. Научаваш колко ценен е всеки ден именно защото е различен. Ако попиташ хората, каква е била разликата между понеделника и вторника тази седмица, повечето ще ти кажат какво са яли за вечеря двата дни. Разликата за тях се свежда до едното ядене. Но не и за мен. Когато виждам света от толкова много различни ъгли, развивам силна чувствителност към параметрите на живота и осъзнавам колко е необятен.
– Но никога не можеш да видиш как се развиват нещата с годините, нали? – пита Рианън. – Не омаловажавам това, което каза. Мисля, че разбирам. Но никога не си имал приятел, който да е до теб ден след ден, месец след месец, година след година. Не си виждал как домашният ти любимец остарява. Не можеш да видиш колко объркана и сложна може да се окаже любовта на родителите с годините. И никога не си имал връзка за повече от ден, да не говорим за повече от година.
Трябваше да се досетя, че пак ще се стигне дотук.
– Но съм наблюдавал и знам какво се случва.
– Отвън? Мисля, че с наблюдение отвън не можеш да разбереш какво се случва и как се развива една връзка.
– Според мен подценяваш предсказуемостта на нещата във всяка връзка.
– Обичам го – заявява тя. – Знам, че не разбираш, но го обичам.
– Не бива. Виждал съм го отвътре. Знам.
– Видял си го само за един ден.
– А за същия този ден ти видя какъв би могъл да бъде. Ти се влюби по-силно в него, когато аз бях в тялото му.
Протягам ръка да я хвана, но този път тя отказва:
– Не, недей.
Застивам.
– Имам приятел – казва. – Знам, че не го харесваш, и съм сигурна, че на моменти и аз не го харесвам. Но това е реалността. Признавам, че наистина ме накара да повярвам, че си човекът, когото съм виждала в пет различни тела. Това означава, че съм толкова откачена, колкото си и ти. Казваш, че ме обичаш, но не ме познаваш истински. Познаваш ме от седмица, а аз съм човек, който не се опознава толкова лесно.