След часа всяка тръгва по своя си път. Не я виждам повече до края на деня.
Прекарвам обедната почивка в библиотеката пред компютъра. Мисля, че по обед няма да липсвам на никого. Вероятно само Келси си мисли така.
Много важна част от израстването е да не позволиш чувството ти за реалност да се вкорени в собственото ти съзнание. Трябва да можеш да отделяш реалността от представата си за нея. Имам чувството, че съзнанието на Келси е потънало в блатото на мислите ù. Питам се доколко собствените ми мисли също затъват там.
Влизам в своя имейл. Усещането е прекрасно – напомня ми, че всъщност съм все още аз, а не Келси. Имам имейл от Рианън. Щастлив съм. Докато прочета съдържанието.
А,
Кой си днес?
Странно е да задавам такъв въпрос. Но предполагам, че поне ти намираш някаква логика. Ако изобщо има логика във всичко това.
Вчера беше тежък ден. Бабата на Джъстин е болна, но вместо да признае, че е разстроен, той не спира да крещи. Опитвам се да му помогна, но не е лесно.
Не съм сигурна дали трябваше да ти казвам това. Знам какво мислиш за него. Ако искаш да не говорим за тази част от живота ми, няма да споменавам нищо за него. Но мисля, че и ти не го искаш.
Разкажи ми как мина денят ти.
Рианън
Отговарям ù. Разказвам ù за Келси и с какво трябва да се бори. И завършвам така:
Искам да си честна с мен. Дори ако боли. Колкото и да не искам да боли.
С любов,
А
Влизам в другия си акаунт и намирам имейл от Нейтън.
Не съм се объркал. Знам със сигурност, че не греша. Знам какво си. И аз ще разбера и кой си. Преподобният каза, че работи по въпроса. Но не съм само аз. Ще видиш.
Признай сега, преди да сме те намерили.
Гледам екрана и се опитвам да свържа тона на писмото с Нейтън, когото познавах един ден. Имам чувството, че това е съвсем друг човек. Питам се дали някой друг пише от акаунта му. И се чудя кой е „преподобният“.
Звънецът. Край на обедната почивка. Връщам се в час и черният облак ме обгръща. Не мога да се съсредоточа върху това, което се говори. Не разбирам защо и как някой е решил, че всичко, което ни казват, е важно. Нито едно от нещата, които съм научил тук, няма да направи живота ми по-малко болезнен. Нито един от хората в стаята няма да направи живота ми по-малко болезнен.
Безмилостно ръфам кожичките на пръстите си. Това е единственото чувство, което в момента ми се струва реално.
Днес бащата на Келси няма да я вземе от училище. Трябва да работи. Тя ще върви пеша, за да избегне навалицата в автобуса. Изкушавам се да наруша навика ù, но тя е зарязала училищния автобус толкова отдавна, че дори не помни кой точно е автобусът за дома. Налага се да тръгна пеша.
Иска ми се да се обадя на Рианън по телефона и поне за час да запълня пропастта с нейния глас.
Обаче не се обаждам.
Оставам насаме с Келси и нейните увредени представи и възприятия. Пътят към дома е стръмен. Питам се дали това е още един начин да се наказва. След половин час ходене и вероятно още половин, решавам да си почина на една детска площадка.
Родителите ме гледат враждебно, защото не съм нито дете, нито майка с дете, затова подминавам люлките и пясъчника и сядам на една люлка везна. Изглежда стара, сякаш е наказана и изгонена от останалите играчки на площадката. За лошо поведение.
Имам домашни, но дневникът на Келси ме подмамва. Малко се страхувам от това, което ще намеря в него, но основното чувство е любопитство. Щом не мога да достигна до чувствата ù, мога поне да видя как ги е предала с думи.
Оказва се, че дневникът не е обикновен. Това става ясно след две страници. Няма размисли за момчета и момичета. Няма оплаквания от баща ù или от учителите. Липсват споделени тайни или мрънкане за несправедливостта в живота.
Вместо това виждам списък с начини да се самоубиеш. Изброени и анализирани до последната подробност. Нож в сърцето, нож през вените. Каиши около врата. Найлонови торби. Падане от високо. Смърт чрез изгаряне. Всичко това е било подложено на методично проучване.
Дадени са и примери. Илюстрации. Приблизителни илюстрации с главен герой Келси. Автопортрет на собствената ù смърт.
Прехвърлям страниците към края. Има шест празни листа, но на един лист преди тях пише КРАЕН СРОК. Датата е след шест дни.
Преглеждам дневника и търся други крайни срокове, които е пропуснала или се е отказала на самата дата.