– Не вярвах, че денят ще мине така – казва. – Но ми се ще да вярвам, че и ти не искаш.
Не мога да си представя, че Хуго е възнамерявал да скъса с него днес. И дори да е било така, може да го направи утре.
– Ела тук – казвам. Остин се приближава до мен и слага глава на рамото ми. Седим на пейката и гледаме корабите на пристанището. Хващам го за ръката и когато го поглеждам, той преглъща сълзите си.
Целувам го и този път в целувката ми вече има чувство. Той го усеща и може би си мисли, че това е моят начин да му кажа, че го обичам. Всъщност това е моят начин да му благодаря, задето не приключи връзката. Моята благодарност, че даде на Хуго още един ден.
Оставаме до късно и аз съм добър и примерен приятел. Постепенно се изгубвам в живота на Остин и Хуго, танцувам с тримата и с още няколкостотин гейове и лесбийки. Все още се оглеждам за Рианън, но само когато Остин не ме гледа.
И в един момент се предавам. Няма да дойде.
Когато се прибирам и отварям пощата си, има имейл от нея:
А,
Съжалявам. Не успях да дойда до Анаполис. Трябваше да свърша някои работи.
Може би утре.
Р.
Питам се дали „работите за вършене“ са свързани с Джъстин. Иначе щеше да ми каже какво трябва да свърши, нали?
Точно обмислям какво е правила с него, когато получавам съобщение от Остин. Пише, че е изкарал страхотно. Отговарям му, че и аз съм прекарал приказно. Мога само да се надявам, че и Хуго ще запомни деня така, защото сега Остин има доказателство, ако Хуго реши, че не му е било забавно.
Майката на Хуго идва и му казва нещо на португалски. Разбирам само половината.
– Уморен съм – отвръщам на английски. – Мисля, че е време за лягане.
Не знам дали думите ми имат нещо общо с нейните, но тя клати глава – типичен тийнейджър. После се прибира в стаята си.
Преди да заспя, решавам да проверя дали Нейтън ми е писал.
Да. Писал е.
Две думи.
Докажи го.
ден 6007
На следващия ден се будя в тялото на Бионсе. Не онази известната Бионсе, но тялото изумително прилича на нейното. Всички извивки са на точното място.
Отварям очи. Виждам размазано. Пресягам се да търся очила на нощното шкафче, но не намирам. Тръгвам към банята и откривам контактните ù лещи. Поглеждам се в огледалото.
Не съм хубава, нито красива.
Аз съм зашеметяващо божествена.
Обикновено съм доволен, когато попадна в някое що-годе прилично на външен вид тяло. Тяло, което останалите не намират за грозно. Тяло, с което да направя приятно впечатление. Всъщност животът ми не се върти около това дали съм красив, или не, защото красотата възнаграждава, но ù наказва.
Животът на Ашли Аштън се върти около външния ù вид. Красотата идва по естествен път, но е много трудно да изглеждаш умопомрачително ей така, случайно. Много работа е свършена по това лице и по това тяло. Сигурен съм, че има задължителни сутрешни процедури, през които трябва да мина, преди да изляза навън, но не искам да участвам в тях. Момичета като Ашли… искам просто да ги хвана за раменете, да ги разтърся и да им кажа, че този свеж младежки вид няма да се запази за вечни времена. Колкото и да се борят срещу реалността, колкото и усилия да полагат, лицето ще се променя с годините. Искам да ù кажа, че съществуват други, много по-здрави основи, върху които да градиш живот, а не да разчиташ само на вида си. Но няма как. Единственият начин да покажа възмущението си и да откажа да бъда част от такъв живот, е да оставя веждите ù непочистени.
Намирам се на петнадесет минути път от града на Рианън. Добър знак. Отварям имейла си. Имам съобщение от нея.
А,
Днес съм свободна и разполагам с кола. Казах на мама, че трябва да свърша някои неща.
Искаш ли да си едно от тези „неща за вършене“?
Р.
Отговарям с „да“. Милион пъти „да“.
Родителите на Ашли не са тук за уикенда. Тя има по-голям брат Клейтън, който е поел командването в къщата. Страхувам се, че ще ми създаде проблем, но той обявява, че си има работа, и аз обещавам да не му се пречкам.
– Така ли излизаш? – пита.
Обикновено, когато по-големият брат ти зададе такъв въпрос, това значи, че полата ти е много къса или деколтето – прекалено дълбоко. Но в случая май намеква, че не съм облечена като за пред хората.
Изобщо не ми пука, но трябва да уважа факта, че на Ашли би ù пукало. Много. Затова отивам да се преоблека и дори слагам грим. Животът на Ашли ми се струва много забавен. Предполагам, че е интересно да бъдеш секссимвол. Вероятно това променя представата за света. Както когато си прекалено висок или прекалено нисък. Ако в очите на другите си различен, в крайна сметка и те ще изглеждат различни в твоите очи.